Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2008 12:45 - СВЕТИ ВАЛЕНТИН, ТРИФОН ЗАРЕЗАН, ЧАЛГА И САМОТА
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 3166 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 14.02.2008 12:57


“Злото преследва грьшнить,

А на праведнить ще се въздаде добро.”

Притчи 13:21


СВЕТИ ВАЛЕНТИН, ТРИФОН ЗАРЕЗАН, ЧАЛГА И САМОТА

       Естествено точно на обед, в най-голямото задръстване, шофьорът на автобуса, в който умирам от жега решава, че му се пие кафе, отваря вратата насред задръстването и отива до близкото барче. Междувременно колите се изнизват пред и около него, но никой не му бибитка, всички са свикнали с желанията на автобусните шофьори, които са нещо като богове на улицата. Адски студ е навън, но вътре в автобуса си е доста топличко, направо не се издържа. На мен ми е още по-голяма жегата, защото бързам за влака. Ако го изтърва, няма да си го простя никога. Тръгнал съм за провинцията при 1 девойка. На всичкото отгоре се разбрахме по телефона да ме чака на гарата. Е, най-много да ме напсува, но това не е проблем. Нито ще е първата, нито ще е последната. Често ме псуват по един или по друг повод. Но все пак шансът ми се увеличава, виждам светлина в тунела, както се казва, защото автобусът все пак тръгва. Обаче се влачи като стар москвич. Защо, не е ясно. Може пък шофьорът да има страх от високите скорости или нещо такова, не знам…

Най-после пристигаме на гарата, слизам и побягвам, съвсем малко време имам. Хоп, ето и изненада. Има бомба на гарата. В последствие разбирам, че това било нещо обичайно. Т.е. веднъж поне, седмично имало бомби. Не гърмели, но си ги имало. Нещо такова. Шансът ми пак намалява, още повече, че е 14.02. “Св. Валентин”. Празник. Тълпи народ се нижат бавно или бързо и се пречкат. Предстоят купони. Напивания, секс. А аз съм купил и подарък. 50 кинта. Еба ти парфюма. Ако не и хареса, ще си го изпия… Ама нали така си трябва. С празни ръце как да отидеш?

Стигам до вратата на вагона, качвам се и влака тръгва. На косъм го хващам. Сякаш мен е чакал. Докато се свестявам, скупчил багаж до тоалетната, едва не умирам, щото 1 войник пуши и димът от цигарата му ми влиза чак до стелките на обувките ми. Трябва после да ги проверя, сигурно ще миришат на цигари, няма начин. Не се разправям все пак, войник, отпуска и т.н…

Влизам в купето, няма много народ. Момче, момиче, пенсионерка и пенсионер. Момичето и момчето се оказва, че са мъж и жена. Информират ме (не че съм ги питал), че пътували за морето. Май не съм им много интересен, защото въпросите им свършват внезапно и започват да решават кръстословица. Дано само не започнат да ме питат, защото мразя кръстословиците.

Вече свестен напълно, излизам да изпуша 1 цигара в коридора. Няма пепелници, оглеждам се, на земята има много фасове, клечки и прочие, така че, 1 в повече няма да се забележи. Селско е, но какво да направя? Дано само кондукторите не решат, че точно мен трябва да нарочат за глобяване, щото нямам много пари. Нямам работа, затова. Въобще си е ебало майката, както се казва. А и парфюма ме охарчи доста и направо не ми се мисли. Е, имам 1 приятел, който ме поддържа, в смисъл, дава ми пари на заем, но до кога не е ясно. Засега му върви бизнеса, той е бизнесмен. Има няколко магазина, парфюмерийни, от тях взех подаръка. Оплю ме за парфюма, вика “Кво да те правя, като мислиш с 2-рата си глава?” Майтапчия…

Разреждам черните си мисли за безпаричието, което виси отгоре ми с бели мисли за момичето, при което отивам. Всъщност, не знам за какво го правя всичко това. За какво отивам на другия край на света, заради няква си там… От лятото се познаваме, от морето. Там естествено бях на разноските на бизнесмена - моя приятел. Запознахме се, после писахме писма, то аз толкова съм и писал, щото мразя да пиша, но тя явно ме харесва, щото мине не мине ден, 2 и получа нещо. И така. Сега за 2 път отивам при нея. Е, празник е, не можах да откажа. А и тя каза, че не бива да се притеснявам за пари. ОК. Не се притеснявам…

Неусетно съм изпушил 3 цигари. Аз по принцип не пуша, щото последната ми работа беше в 1 завод, където не се пушеше. Произвеждахме чипове за някакви компютри и трябваше да се пази безкрайна чистота. Аз бях този, който трябваше да поддържа безкрайната чистота, но 1 път реших да изпуша 1 цигара, уж се скрих, но шефа подуши и ме изгони. Направо си ме уволни. Да. Но засега всичко е под контрол. В смисъл, преживявам някакси.

А бе, уж “Св. Валентин” пък хората разнасят бутилки… Да бе, щото е и “Трифон Зарезан”. Затова. Аз преди като бях женен, празнувах само “Трифон З.” “Св. В.” не го празнувахме, щото жена ми беше православна християнка и мразеше католиците. Уж християнка, пък все казваше “мразя ги”. Така и не можах да я разбера. Аз никого не мразя. Така поне си мисля. Е, лъжа де. Като се разведох, известно време мразих жените, но после се поправих. И оттогава си празнувам само “Св. В.” Ако има с кой де. Сега поне има. Но хората явно си празнуват и “Трифон З.”, защото вече чувам акордеон да свири стари градски песни в съседно купе и се прибирам в моето. И сякаш съм ги вързал за себе си, след мен веднага влизат и 2, 3 циганки. Пардон, роми. 2 жени с 2 деца. Едното сяда до мене и известно време ме гледа много втренчено и упорито. Защо, не е ясно. Не го и питам. Сякаш ми е изникнал хобот, растат ми крила, рога или нещо такова. Няма значение. Интересно ми е как ци… ромите де, говорят едновременно на 2 езика. 2 думи на български, 2 думи на ци… ромски. Еба ти майтапа. Едната иска от мен да я осведомя колко е часа. Осведомявам я. Пенсионерката срещу мен нещо въздиша нервно, но нищо не казва. Остана и тя да си отвори устата и ще стане голяма олелия. Много са досадни тия пенсионерки като почнат да дрънкат. Тя обаче засега си мълчи. Хубаво. Нервна е, вероятно, защото се носи някаква миризма от ци… ромите. Мен това не ме дразни толкова, колкото ужасния факт, че в съседното купе се е появил някой си с касетофон и сега се вихри няква безумна чалга. И така се сещам, че мразя още 1 нещо – чалгата...

Сещам се за моят приятел – бизнесмена, с който достигнахме до извода, че чалгата е целенасочено действие на група от хора близки до властта, целящи да разбият ценностната система на българина, за да затъпее съвсем и да няма кой знае какви претенции за каквото и да е. Празнуването на “Трифон З.” също.  Чалга и евтин алкохол и проблемите ги няма. Остава безумието, но него вече няма, кой да го осъзнае. Така че, трябва да се забрани чалгата, “Трифон З.” и алкохола. Или поне да се направи по-скъп. Е, това няма да стане, ясно е. Просто така по някой път си мечтаем с моя бизнесмен–приятел…

Пенсионерката пак въздиша нервно, а аз решавам пак да изпуша някоя и друга цигара под звуците на “Кама Сутрата” на някакъв фолк певец. Поне има връзка с това, което ми предстои… Какво пък толкова? Ще я изтърпя. Няма да умра я. Ставам и в този момент пенсионера се събужда кисел  и ме пита колко пъти ще влизам и ще излизам…

Аз по принцип съм много спокоен човек, но има моменти, в които кипвам в миг. Сега е 1 от тях. Обаче запазвам спокойствие и почвам да му обяснявам (бавно), че до 10 ноември, са ми казвали как да ям, как да се обличам, как да пикая, как да сера, как да еба, как да дишам… Казвам му, че вече правя (ако имам желание, разбира се) всичко, което не е забранено от еди кой си там, закон…

Питам го дали е информиран, има ли в разпоредбите на БДЖ за пътуване в техните (мръсни) вагони, забрана или някакво ограничение, където да е упоменато, че 1 пътник, ако пътува от еди къде си, до еди къде си, има право на еди какъв си брой влизания и излизания и после, ако трябва да излезе, това означава ли, че трябва да сере или да пикае в купето? Той мълчи. Сякаш си е глътнал езика или изкуствената челюст. Само ме гледа злобно.

Питам го желае ли да скоча през прозореца. Мълчи.

Питам го желае ли да се изпикая, изсера или просто да пуша в купето. Мълчи.

Питам го желае ли да му се помоля (на колене) да ме пусне да изляза в коридора. Пак мълчи. Само дето в очите му проблясват светкавици. Вадя слънчеви очила и си ги слагам, за да не ослепея от светкавиците, като му казвам за какво ги слагам. Мълчи, но забелязвам, че ръката му трепери, може да е от паркинсон, може да е от това, което му говоря. Не ме интересува от какво е.

Питам го (възпитано) би ли искал да го метна от влака. Пак мълчи. Може да е онемял внезапно. Не е ясно. Излизам си, паля си цигарката и си пуша. Слушам си чалгата от 1 страна, акордеона и “Красив роман е любовта” от друга и си пътувам. Хубаво е човек да пътува, особено като мен, за празника. Особено за този празник “Св. В.” Не че кой знае колко съм се влюбил, то това си е от половин година вече, ама все си е нещо. И вече и “Трифон З.” не ми се вижда толкова лош. Да е жив и здрав. Само пенсионерът малко контузва положението, но какво да го правиш, възрастен човечец, малко му остава да диша, търпя го…

Моята гара идва…

Влизам в купето. Сякаш съм се превърнал в смъртта или съм си закачил табелка, на която пише “убиец”. Всички разговори рязко спират. Докато си свалям багажа, усещам очите на всички впити дълбоко в гърба ми. Още малко и ще ме пронижат смъртоносно. Не ме интересува. Само дано не ме прокълнат много. Излизам, казвам “довиждане”, съответно 2, 3 немощни гласа ми отвръщат сконфузено и това е. Явно речта ми ги е притеснила доста, ама какво от това? Нищо.

Влакът спира. Слизам. Гадно е навън, вее сняг, но ми е гот, щото няма чалга, няма стари градски, няма пенсионери и т.н. Гледам за нея, но не я виждам на перона. Сигурно е в чакалнята. Ами правилно, за какво да се гърчи на студа. Минавам през подлеза, където за пореден път се уверявам, че всички гари в България са еднакви, разликата е единствено в размера. Без малко да падна в 1 шахта, щото някой ци… ром, идиот е задигнал решетката. Без малко да се спъна в 1 обърнато бетонно кошче за боклук, защото някой друг идиот е отмъкнал крушките или просто ги е счупил и няма никакво осветление. Без малко да потроша единствения крак на някакъв просяк-инвлид седнал в тъмното да проси или да спи, не е ясно.

Оцелявам от всичко това и влизам в чакалнята. По-светло е от подлеза, най-малкото, защото все пак има някакво осветление, макар и мижаво и все пак има някакви прозорци, макар и много мръсни, но все пак тук там се промъква някакво слънчице.

Но няма никой и тук?!

Е, какво друго ми остава, освен да звънна 1 телефон. Обаче пък има 2 вида телефони с фонокарти, а аз имам само от 1 вид. И се оказва, че в тукашната гара има все още от старите модели телефони с фонокарти, а аз имам карта за новите такива. Отивам да си купя някой друг жетон за обикновените телефони, но явно всички продавачки наоколо са се наговорили да не развалят по-едри банкноти, не че моята е много едра, но все пак. Идиоти. Обикалям лавките, кръчмите, кафенетата, сергиите… Няма. Нямали… И тях да ги няма. Най-после 1 се смилява и ми разваля. Връщам се, купувам жетони и въртя…

Лошо. Ама много лошо. Майка и. Научавам, че била заминала с приятеля си (Моля?!) на вила да празнува. Каква вила бе? Какъв приятел? Къде останаха любовните ти писма ма, путко заспала? Щяла да ми се обади. Къде? Щяла да ми обясни. Как?…

Идиотска история се оформя. Чудя се какво да правя. Имам чувството, че цялата гара ме гледа и ме мисли за най-тъпия глупак в целия шибан свят. И аз си го мисля същото. Повтарям си го няколко пъти, хубаво да си го запомня. С различни интонации.

Вадя парфюма и го трясвам в пода. Голям кеф. Хората обаче се стряскат, някои понечват да залягат, сигурно си мислят, че е бомба, наплашени са, така си е. А парфюма за 50 кинта бързо се изпарява и смърди яко. Съответно, веднага отнякъде се появява ченге. Документи, мокументи. И в миг, ей така, решавам да мълча. Ченгето почва да ме дърпа, води ме някъде. В този момент ми е все тая. Еба си “Свети Валентина” (вече никога), еба си “Трифон Зарезана” (вече винаги). Ако ме пуснат ченгетата, в тоя град имам един “Трифон Зарезан” приятел (в смисъл, че много пие), ще се отцепя като и аз не знам като си какво. Цяла нощ ще слушам чалга (той си пада малко по нея) напук на себе си и ще пия. Пък може и да я заобичам (чалгата).

Ако ме приберат ченгетата, ще си стоя самичък, ще си дремя и ще си говоря със себе си. Аз и без това съм си свикнал. И без това много често съм сам и самотен. Знам си, че съм прост, необщителен, хората ме отбягват. Как се бях оженил не е ясно. Минало…

Май ще съм сам. Ченгето ми мъмори, че трябвало да ме проверяват. Приличал съм на еди кой си. ОК. Няма проблеми. Свикнал съм с това. Тия като мене, балъците, все ни проверяват. Все нещо не сме както трябва. Защо? Не е ясно. Но и няма значение. Заблуждавал съм се пак за пореден път, че някоя (освен жена ми, бившата) ме е харесала за повече от 3 пъти (толкова пъти се чукахме). Или са ме проклели във влака. Карай, ще се оправя някакси…

Въобще, здравей, Самота, само ти единствена ме разбираш. Само ти ме обичаш и си винаги до мен. Пак сме си заедно, пак сме си неразделни.       

Здравей миличка моя.

Завинаги.

 



Тагове:   чалга,   самота,


Гласувай:
0



1. chara - еее, биваше ли толкова тягостно да бъде
14.02.2008 12:53
и откровено и натуралистично,
но това си е цинизма на реалността!
не може да избягаме от него
колкото и да се опитваме
поне звучи истински
цитирай
2. wonder - Янчефф, чаровнико...
14.02.2008 13:12
... имаш повече дарби отколкото показваш на пръв поглед! Усмивка. Празнична.
цитирай
3. soho - Натъжи ме...
14.02.2008 13:26
Натъжи ме...
цитирай
4. ianchefff - вон,
14.02.2008 14:04
мерси.
И на теб усмивки.

сох,
утре слънцето пак ще изгрее, спокойно.
;-)
цитирай
5. dressy - янч
14.02.2008 14:22
срташен:))
цитирай
6. ianchefff - дрес,
14.02.2008 14:31
ае не се пуаши толкова.
Празник е...
:)))
цитирай
7. peperudata - дано да си го измислил:)))
14.02.2008 15:12
щом като било празник честито!
цитирай
8. divini - я ги остави тези безименните девойки
14.02.2008 15:23
само ядове и ци... гноми покрай тях...

Стой си при Силвето (коя да е).. заради тях поне не се разкарваш, а сами ти идват на крака или лазейки...

И т'ва със самотата не е много разумно щото ще се окаже, че С - самота идва от С -Силвия - само тя...

Поздрави
цитирай
9. ianchefff - див,
14.02.2008 15:30
в духа на ново ченгесарските разкрития, мога само да кажа:

слушам!!!

:))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 4627024
Постинги: 597
Коментари: 12004
Гласове: 32649
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031