Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2008 14:13 - СИЛВИЯ V: ОТ РУСИЯ С ЛЮБОВ. (PART 2)
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 2376 Коментари: 15 Гласове:
0

Последна промяна: 08.02.2008 10:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

СИЛВИЯ V: ОТ РУСИЯ С ЛЮБОВ. (PART 1)


Прибираме се. Пияни сме. И започваме още в коридора. И там си оставаме. Свършвам и завивам презерватива в салфетка. Силвия я сграбчва и я пъха в джоба на якето си.

– Върни ми ги!

– Няма. Ще ги занеса в Москве. Ще направя теб известен в мое училище там.

– Но те ще умрат. Човеченцата ми.

– Тогава ще ги изгоря ги и ще ги разпилея в реката тваи чавеченца! – не е на себе си. Очевидно радиоактивните лъчи не прощават.

– Ти си луда. Сигурно е от Чернобил. Не ви ли даваха хапчета против радиация?

– Не. Проста многа пила…

Бута ме на дивана. Сяда върху мен. Драска ме. Первам я леко през лицето. Все пак не е жената котка, Мишел Пфайфър и тъй нататък, хайде да не се увличаме толкова. Продължава по-спокойно. И пак започва да ме драска!

Удрям я! Припада! И заспива…

Събуждам се на сутринта. Ставам, правя кафе. Силвия се размърдва.

– Боли глава…

– Снощи залитна и се удари в ръба на масата.

– Аха.

– Рокендрол, бейби. 

– Добре, Ваня, рокендрол – душичка златна, как се съгласява само.

Изведнъж на вратата на хола цъфва Оля. Забравил съм да заключа.

            – Мама?

            – Силвия?               

Успявам само да си помисля “WHAT THE FUCK”?!

            – Ваня, тъй с мая дъщеря?

– Както и с теб – сутрин много обичам да се заяждам. Особено в екстремни ситуации.

– Ваня!? Тъй с мама? – гледа ме като богат циганин плазмен телевизор на разпродажба.

            – Да. В името на братския съветски народ се жертвах за вас.

            – Тъй идиот, Ваня   – откровена е Оля. – Идиот от болгарски народ! – откровена до болка.

            – Тъй кретен, Ваня – и Силвия е откровена. Е, на това, освен да му кажеш “голям шлем”, друго не е възможно. Пък е и актуална темата.

Вадя, чаши и водка и наливам. Не отказват. Започваме да пием на пук на всички правила, дето съм си изградил за пиенето. Първата я изпивам на екс в 9:30 сутринта! Че може да ми е за последно. Не знам дали в Сибир се пие.

            – Я не ти се сърди, Ваня. Я проста искала тебе да чука. Още в кръчма – изпива си чашата на екс. Оля също. И аз. Разливам на всички.

            – Силвия излъгала ме тъй... – почвам да говоря на българо-съветски.

            – Да, Ваня. Я на 17... – подкосяват ми се краката. Ако Гоша е баща й, Гулаг не ми мърда.

– Я иска да стане актриса – споделя Силвия, разбира се, вече пияна.

– Ну, какая актриса ще ставаш, Силвия, тъй грозна – не си поплюва майка й.

– Ние сме в България. Не в Холивуд. Това е положението. Тук не се става лесно актриса... ако мислиш, че другаря Путин, може да ти помогне, отивай да го търсиш. Все още е в Болгарии! – почва да ми писва от тия.

– Ти егоистична кратуна!

– Да, Оля. Така е. Не си очаквала да се ожениш за мен, нали?

– Ваня, тъй многа глупав. Аз могла да дам всичко на теб...

Интересно какво? Лявата обувка на другаря Ленин от мавзолея, може би? Те не го ли изринаха оттам? Не, мерси!

– И какво тагава?

– Рокендрол, бейби. Рокендрол. Иеее! – отново като по команда си изпиваме всичко.

– Тъй идиот!

– Наздраве, Оля – намигвам й.

– Идиот тъй...  

– Ну-у, да-а, Силвия-а-а... – признавам си, не ми пука. Пиенето сваля преградите, ако ми позволите да използвам това клише. Освен това, забавно е да се напиеш с две жени. Не просто две жени. Две рускини. Прекрасно. А бе, какво толкова, като им се чука... Пък и не може ли на мен да ми се случи това? Толкова греди съм удрял в сферата на личната ми еротика... Има за всички стадиони в България. Че и за Русия дори. И ще изнасям греди за Коми. Майтап. Чудя се, понеже съм пиян, не може ли и Путин да стане водещ на Дарик радио? Що не? То един куп куцо и сакато политици се изредиха, що не и Путин? От алкохола е, да внимавате!

 

Идва Гоша. Влиза направо. Явно в Съветския съюз така се прави. Мислено поздравявам съветския народ-освободител с българските думи “берекет версин”. В чест на освобождението ни от турско робство. Или там, както се води. Хората може да не са искали да ги освобождаваш, ама ти действаш. Или просто може да им се спи, но ти им отиваш сутринта на гости. Руска им работа.

– Ваня, ета ти?

– Татко? – Силвия не вярва на това, което вижда.

– Гоша? – и Оля не вярва. И на ушите, и на очите си. Аз вярвам. И се чудя, дали да се радвам или да си кажа последна молитва.

– Да. А ти си Гоша? – питам съвсем спокойно и смирено навеждам глава. Дано да послужи като смекчаващо вината обстоятелство.

– Да. Ваня, тъй маладец. Тези две много зле. Они гаведа големи. Те избягали от мен. Те кучки.

– Аха – неочакван обрат. Като в холивудски филм. Ето затова обичам американското кино. Наливам му веднага. Изпива го на екс.

– Имаме свободно време около излитане на Путин. Аз не ги искам тези двете. Но ще си ги взема Иван. Няма да сърдиш се. Още не съм научил български, но за следващо идване ще го знам... – Господи, пак ли ще идва Путин? Аман!

            – Добре, Гоша.

            – Тъй с какво се занимаваш?

            – Режисьор съм, Гоша.

– Да ти кажа мой дядо оставил наследство за мен, само ако живее с Оля и дъщеря наша още 3 години. И Силвия да завърши университет в Москве...

Мисля си, че ще го завърши, Гоша. Ще го завърши и още как. Изпиваме по още едно на екс и пространството се изкривява като в “Матрицата”...

           

Навън вали проливен дъжд. Идва един микробус без номера. Всички се качваме. Най-отзад съм само аз. Лошо ми е. Вие ми се свят. Пред мен са Оля, Силвия и Гоша, а отпред шофьорът и някакъв мълчалив мъж, вероятно ченге, какво друго.

            – Ваня, благадаря ти... – Оля ме прегръща през облегалката.

            – Ваня, спасиба – и Силвия ме прегръща и целува. Аз ги уважих, те взеха, че се трогнаха. Да си ходят. И без това ми трябва почивка. Аз да не съм порно звезда, ебаси.

Гоша седи между двете и гледа не възмутимо как жена му и дъщеря му ми се натискат. Явно така са ги учили в КГБ. Да не ревнуват много. Да живее КГБ, спаси ме от отмъщение.

– Аз няма да тръгне – заявява Силвия.

– И аз няма да тръгне – казва и Оля. Гоша мълчи. – Чул тъй, Гоша? 

Докато Гоша осъзнава какво е чул, Силвия повръща в краката му. Свинщина. Отвърта й такъв звучен шамар, че ме заболява. Тя обаче се нахвърля върху шофьора и почва да му мачка главата и да му бърка в очите. Скубе го. Аха да катастрофираме в един ТИР. Гоша се опитва да я откопчи от шофьора, но и Оля се включва. Явно искат да се пребием. Опитвам се да дръпна Оля, но не мога. Нахвърля се върху мъжа си и се опитва да го дере с нокти. Двете започват да налагат Гоша и шофьора с чанти, портмонета и пожарогасител, който Силвия измъква изпод седалката...

Мълчаливецът дето седи най-отпред, бавно и спокойно изважда пистолет и стреля в тавана без да се обърне назад. Силвия и Оля замръзват. Онзи се завърта и ги поглежда. От дулото на пистолета му излиза синкав дим. Обръща се без да каже нищо и се втренчва в пътя пред себе си. Сигурно е ням. От дупката в тавана капе дъждовна вода върху рамото му, но той не реагира. Тия в КГБ да не използват роботи бе, ебах им майката!?

Гоша плясва по един шамар и на двете. Кротват се. Настава тягостно мълчание. И никой не повръща. Поне този път не бият мен...

 

Пристигаме на летището. Излизаме. Явно са ни чакали, защото отнякъде изкачат четирима, хващат Силвия и Оля и ги повеждат. Шофьорът и мълчаливият робот изчезват с буса.

– Аз ще се върна, Ваня-a-a-a – крещят и двете, докато ги влачат по някакъв коридор. Mахам им. Пращат ми въздушни целувки. Тъжно е.

– Ще се върнат най-много като картички. Но и в това се съмнявам – намига ми Гоша.  

– От Русия с любов, а? – опитвам се да бъда интересен. Не е хубаво човек да се разделя с тъга. – Да те питам, Гоша, те защо толкова лесно се съгласиха да се върнат? Освен това в колата, де...

– Ти чувал ли си за КГБ? – железни аргументи, нямам думи.

– Чувал съм.

– Е, това е. Хайде, чао, Ваня.

– Чао. И много поздрави за другаря Путин...

Гоша се засмива и се смесва с тълпата...

 

Ако не друго, то поне си легнах с две рускини. То няма няма, пък изведнъж си ебе майката. Ще си го впиша в еротичната автобиография. Но трябва да спра със Силветата за известно време, за да се възстановя, че отслабнах от нерви и секс.

“Да живее рокендрола...”

Обръщам се и тръгвам. Забелязвам, че една стюардеса ме наблюдава. Докато я гледам, се бутам в една количка за багаж, залитам и падам на земята. Възрастна жена започва да ми крещи на испански и да ме налага с чадър. Ето, все пак не отървах боя! От всичко, което ми казва, разбирам единствено повтарянето на думичката “Силвия”. Фиче миче Силвия, дрън дрън Силвия. Повдига ми се, но се държа. Аре, бегай оттука, ма! За съжаление не сънувам и дори усмивката на стюардесата не ми оправя настроението.

 

 




Гласувай:
0
0



1. soho - Позабавлявах се добре :)))
07.02.2008 15:24
Позабавлявах се добре :)))
цитирай
2. dressy - янч
07.02.2008 15:32
перфектно!
цитирай
3. thomas - :-)
07.02.2008 17:18
Тук вече се обади режисьорът! ;-) Хубаво е!
цитирай
4. gothic - Безсъницата си струваше, пич. . . . ...
07.02.2008 17:27
Безсъницата си струваше, пич....вече се надявам на Сиси № 6...:)))
цитирай
5. ianchefff - thomas,
07.02.2008 17:35
от теб да видя подобен коментар е особено силно.

готик,
радвам са.
:))))))))
цитирай
6. mph - :)
07.02.2008 18:09
Аплодисменти!
цитирай
7. sowhat - ти си
07.02.2008 18:12
нумеро уно бро
а аз се гордея с теб иване !
ха наслука за още силвета
цитирай
8. ianchefff - бро,
07.02.2008 18:16
благодаря ти.
Силвия IV е наред.
Очаквайте скоро...

:)))))))))
цитирай
9. anothercat - ти
07.02.2008 18:28
си знаеш... ;-)))
цитирай
10. sis - якоооо
07.02.2008 19:20
ТИ си луд, не Силветата :P
:):):):):):):)
цитирай
11. ianchefff - ан,
07.02.2008 21:45
така е, знам си... ;-)

си,
амиии... вече не съм сигурен...:)

дж,
ти го използвай,
ама не си го мисли...:)
цитирай
12. ianchefff - ами...
07.02.2008 22:55
запиши си час при психолог:)
Или питай някой от разбирачите в блога.
Има доста хора дето разбират от всичко.
Обърни се към тях или прочети писанията им.
Все някой ще е писал нещо, което ще ти свърши работа.

:)))))))
цитирай
13. peperudata - :)
08.02.2008 10:59
браво!

:D
цитирай
14. ianchefff - джд,
08.02.2008 19:10
разбира се, кога не е било, ве?
:)
цитирай
15. анонимен - комненартите
11.02.2008 16:05
са прекрасни и ще го сложа в блогрола си:))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 3034876
Постинги: 589
Коментари: 12007
Гласове: 32597
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930