Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2007 13:53 - СИЛВИЯ
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 5328 Коментари: 21 Гласове:
0



Харесвах я, мамка му. Не Силвия Сейнт! Не знаете коя е Силвия Сейнт? Вие тъпи ли сте? Все едно не съм го чул! Силвия!

Мислех, че не е просто влюбване или поредна забивка, но... както винаги, има едно “но”.

Така. Питате, откъде я познавам? Къде сме се срещнали? Как е станало? Не знам защо ви интересува, но ще ви кажа. Как къде? В Интернет. Най-използваното място за флирт в 21 век. Чат. Лафове. Евтини или по-луксозни. Според зависи от това, кои вършат работа. После снимки. Паспортни или по-така. Разбирате ме. Появяват се симпатии. Лицемерни и истински. Среща. Стандартна. Втора среща. Нестандартна.

И така тръгна всичко. Обикновена история. Известно време всичко беше оукей. После нещо се бъгна. Както винаги…

Добре де, може ли да е фенка на Мерилин Менсън и да се облича като проститутка? Вярно, че разполага с пари и си купува маркови дрешки, ама защо точно такива? Обяснете ми? Искам обяснение. Не е достатъчно това, че е руса. Питах приятели, не могат да обяснят. Питах две бивши гаджета и едно бившо кандидат такова, не знаят и те. Не могат да си го обяснят. Питам случайни хора на улицата. Тц. Нищо. Е, дават някакви обяснения, но не ме устройват. Понякога е доста трудно да бъда задоволен. Питам и царицата на обясненията – Гугъл и тя не обяснява като хората. За какво са я направили? А тия нейните създатели да й сменят името. Гугъл ми звучи мъжко. Може Гугълка. Или Гугелина. На галено ще е Гуги. Но да не се отплесвам.

Занизват се дни на безвремие. Топло. Сексуално. Страстно. Интелектуално. Всякакво. Не си падам по руси жени. Принцип. Силвия е изключение. При това много приятно. Леле, само като си спомня някои неща... Чак до настоящия ден. Денят на последното бъгване. С главно “Б”. Да бе, знам, че винаги ще има утре, ама... не и за тази връзка. Като казвам “връзка”, сещам се, че тя обича да говори за връзката като за човек. Или куче. Все тая. Тя е третата личност в нашите отношения. Храним я, завиваме я, обличаме я. Само вицове не й разказваме. И не я водим до тоалетна. Понякога имам чувството, че седи до нас и ни наблюдава.

            Силвия идва. Усмихната. Целува ме. М-м-м, страхотна е. Поглежда ме както само тя умее. Хвърчи еротика от погледа й. Възбуждам се на момента. Докато не погледна към дрехите... И ботушите... Но си мълча. Не е добре за връзката. Внимавам да не кажа нещо накриво, че не знам дали има направен “Пирогов” за връзки.

Гледаме телевизия, пием си... Обичам жената, която е с мен да си пийва. Иначе ми е скучно. Пушим. Говорим си за животът и за Вселената. Макар да е руса, чувала е за “Пътеводителя”, Шекли. Буковски. И Достоевски, дори да ви звучи нелепо, след като ви говоря за руса изключително сексапилна жена. Приемете, че е изключение. То, затова и толкова време изкарахме заедно. Защото както винаги съм казвал, аз не мога да правя 24 часа секс. Не съм чак толкова добър. Трябва и малко разговор да има. Обмен на мисли, идеи.

– Какво ще кажеш, през уикенда да се качим на Витоша? Ще е добре за връзката ни... – все й хрумват разни неща.

– Щом искаш... – отегчавам се. Не може ли да си постоим уикенда в къщи? А и след като пак е облечена “така”...

– Въпросът е, ти дали го искаш?

– Щом ти харесва, значи го искам... – понякога не искам разговор. Искам тишина. Толкова ли е трудно за разбиране. Не го споделям, защото, сещате се, няма да е добре за връзката.

– Е, ако предпочиташ да мислиш така... – любим нейн израз. Вбесява ме. Но си трая.

– Да, искам го.

– Значи, решено – категоричността й ме учудва, защото по принцип тя не знае какво иска. Симпатична е, когато се чуди какво да облече или дали иска да е отгоре или отдолу. Или настрани.

– Значи, да. – Обаче като й погледна облеклото и ме втриса. Ако може на Витоша да дойде в нормален вид. Че днес се е престарала. Продължава да се облича като проститутка, дето работи пред чалга дискотека в Студентски град. Ужас. Дрънкулки, пръстенчета, финтифлюшки. Не че имам нещо против този тип жени. Не. Нямам. Просто не искам гаджето ми да прилича на тях. Трябва да има някакво разграничаване, по дяволите. Ама няма.

Между другото, ако някой знае какво значи “финтифлюшка”, нека ми каже. Аз не знам. Просто ми харесва думата. Като започнем да правим секс или както е модерно в последно време да се казва “да правим любов”, се чудя откъде да я подкарам. Половин час събличане. Може и повече да е, не използвам хронометър в такива моменти. То, ясно, че има еротика в тази дейност, ама тя прекалява…

Оставя чашата. Приближава ме. С толкова много накити и дрънкулки по себе си прилича на ходеща коледна елха. Започва да ме целува. Започва да маха сама всяко едно от хилядите неща по нея. Което е хубаво, защото не ми се занимава с тях в момента...

Обичам да правя секс с нея. М-м-да. От време на време обичам да си е свлякла дънките надолу без да ги събува. Както и ботушите. Както сега... Усещам, че ще свърши. Поне така ми се струва. Млъква. Сякаш е припаднала...

Припаднала е! Разтърсвам я. Пак я разтърсвам. Тц. Шамар! Втори такъв! Отваря очи.

– Трябваше да те ударя. Какво ти стана?

– Загубих съзнание. Много хубаво ми беше...

– Оргазъм?

– Ако предпочиташ да мислиш така...

Предпочитам да я удуша след това изречение! Но не го казвам. Заради връзката.

– Питам те само... – всъщност така и не разбирам какво точно се случва. То как да разбереш като ти отговарят с въпроси.

– Мислила ли си за по-различен начин на обличане?

– Имаме връзка – ти мислил ли си, че това няма да е добре за нея? – какво да кажеш, освен да извадиш пушката. Но не мога. Харесвам си я.

– Гола съм... ти ми говориш за дрехи.

– Обичам да те гледам гола. И облечена...

– Облечена, полуоблечена, полусъблечена, гола...

– Искам пак да те видя от една по-специална гледна точка.

– Ако предпочиташ... – слагам пръст на устните й.

– Моля те, не го казвай...

Целувам я. Наливам, пием.

– Искам да издам книжка с мои текстове...

– Хубаво. Наздраве. – Не знам вие как сте, но аз след секс искам поне за малко да не се говори. Поне за минутка. Със Силвия е невъзможно. Колкото до книжката, нека издава. И без това пише всеки ден. Пише по два текста наведнъж. Има блог, пише за два вестника и едно женско списание. Темите са различни. От еротика, през спорт до политика и физика на далечни космически обекти. Пише простичко, разбираемо. И най-глупавите я разбират. Затова й викам Паулу Куелю. Фенка му е. Аз не обяснявам докрай подбудите си да я наричам така. И тя не ми се сърди. Идилия. Пише преди лягане, пише след като се събуди, по време на работа. Постоянно. По време на секс не е почнала все още, ама тогава ще се разправяме вече. И не ме интересува дали ще е добре за връзката ни.

            – Утре ще пиша един материал за спорта... – казах ви за минутката мълчание. Сами се уверявате, че не ви лъжа.

            – Не виждам какво чакаш...

            – Бъзикаш ли ме? – не бе, не те бъзикам. Ти руса ли си? Руса е, да му се не види...

            – Не. Ебаваш ме значи.

            – Стига де! Радвам ти се. Имаме общи теми, интереси. Чудно е.

            – Сигурен ли си?

            – Не – и бавно отпивам. Гледам я право в очите.

            – Моля? – не е пияна още, но сякаш ще се разреве след миг. Не искам ревове. Трябва ми спокойствие.

            – Ше-гу-вам се.

            – Не те разбирам понякога...

            – Нищо.

– Ако предпочиташ да мислиш така... – вътрешно получавам обрив от едра шарка, но го преодолявам с помощта на силата.

            – Така мисля. Важното е, че се разбираме по принцип...

– Знам ги аз твоите принципи. – очите й се пълнят. Но не съм ги напълнил аз, ако ме разбирате.

– Няма, няма. Ела... – гушвам я лекичко. Милвам я по русата главица. Тя се успокоява. Наливам й. Отпива. Много е готина като мълчи.

Между другото, докато е млъкнала, да ви разкажа за тази преди нея. Няколко месеца бях хлътнал, ама хич не си пасвахме. Явно беше греда. Любовна греда. Просто човек не разбира какво му се случва, когато е влюбен. Вижда го после. Първо, не беше гледала “Матрицата”. Филмът! Е, може ли такова нещо? Мислех си, че е симпатично това нейно филмово неведение. Второ, хич, ама изобщо не се интересуваше от Интернет. Е, (втори път) може ли такова нещо? Тя си мислеше, че “skype” е паста за зъби, а “icq” модна линия. За дрехи или за обувки. Все тая, ебаси. Разделихме се, то е ясно. Тя и Силвия е луда по модните линии, но все пак е доста по-напред с материала, ако ми позволите така да се изразя.

Да не се отвличам. Пък и Силвия всеки момент ще проговори. Започваме да решаваме кръстословица. На втората дума се фръцва. Понякога имам чувството, че е шизофреничка.

– Уф, не ми се решава. Налей ми още... – пияна жена, весела къща. Наливам веднага. Знам! Знам, че е банален този израз, но това е положението.

– Добре миличко. Какво ти се прави?

– Да се изкъпем заедно... – и ме поглежда с онзи поглед. – Нека направим нещо за нашата връзка.

– Аха – както си е пийнала, минават ми доста перверзни мисли. Ще направим “нещо”. Още един път. Ако трябва и още един път. И без това първия път стигнахме до половината. Бърза работа нямаме. Прегръщам я, започвам да я целувам нежно и да я събличам, защото, докато ви разказвах за онази, за която “skype” e паста за зъби, Силвия се облече и се накачули с всички онези... дрехи и предмети, които ме побъркват.

– Студено ми е. Не ми се къпе – леко ме отблъсва тя.

– Добре, слънчице. Какво искаш? Да включа ли печката?

– Не я включвай. Гладна съм. Хайде да си направим нещо за ядене. Заедно. Добре е за връзката...

– Е, щом е добре... Какво искаш? Какво ти се яде?

– Пържени картофи...

Нямам пържени картофи. Но понеже съм добричък, ставам. Обличам се. Тя ми пречи да се облека. Лигави се. Не отричам, че ми е приятно.

– Ще ида да купя... – между другото, това да правиш нещо за ядене с любимия човек е страшно секси. Ако не сте го опитвали, крайно време е да го направите. – Първо ще ти изпържа картофи. После ще направя нещо друго... – намигвам й.

– Ако предпочиташ да мислиш така... Какво ще ми направиш?

  Ще видиш... – преодолявам първата част на отговора, стискайки зъби. Усмихвам се. Целувам я.

– Добре. Аз ще направя салатка... – става, залита и пак сяда. Получавам вътрешна експлозия от смях, но се удържам, да не вземе да се обиди и да ми се размине готварския секс. Пък и за връзката трябва да мисля.

Излизам. Купувам. Връщам се. Салата няма. Тя си пийва и гледа някакво шоу по телевизията.

– Купи ли ми вафла, миличък?

            – Моля? – в студеното, в снега, ходих за шибани картофи, тя вафла. Леко почва да ми писва. Може и от алкохола да е.

– Ходих за картофи. Нали искаше да изпържим?

– Не ми се ядат картофи. Искам вафличка...

            – Ще ги изхвърля!

– Защо си такъв?

– Какъв?

– Злобен.

– Моля? – чак пък да съм злобен, не съм. Просто съм вбесен.

– Представи си, ако имаме дете, какво става с връзката ни?

– Какви деца, говорим за картофи?

– Сменихме темата...

Иде ми да я зашлевя. Но се въздържам. Не е хубаво човек да бие гаджетата си. Е, не е хубаво човек изобщо да се бие. Пък и връзката... Минават ми мисли за групов секс с близначки и се успокоявам. Т.е. не с близначки, а с жена шизофреник, което мисля, че е подобно.

– Не си ли гладна? Аз мисля за кюфтета...

– Откъде ще си ги купиш?

– От магазина за кюфтета – и намигвам.

Откача като я бъзикам така. Сладка е.

– Щом предпочиташ... – и се опитва да хвърли чашата по мен, но я изтърва като замахва назад. Чашата избухва в стената. Тук вече започвам да се хиля неудържимо. Разплаква се. Прегръщам я, целувам я. Тишина. Нося й нова чаша, наливам. Трябва да я напия колкото се може повече, защото за това, което искам във втора серия, трябва да е пияна...

Явно алкохолът наистина помага в такива случаи. И след доста изпито количество, вече ми е все тая как е облечена. Готов съм да съблека, откача, разкача, разлепя, развия и събуя всичко, което е по нея. Освен това вече е пияна. Това винаги ми действа адски възбуждащо.

– Искам да ти направя свирка.

– Нали не правиш свирки, миличка?

– Кой ти каза?

– Ти... искаше да му казваме “френска любов”? Било добре за връзката... – също съм пиян и я бъзикам с удоволствие.

– Френска, българска, не ми пука...

– Добре, няма да спорим.

– Да. Не е в твой интерес.

– Така е – всъщност тя не е на себе си и аз ще се възползвам от случая.

– Но това ще стане после...

– Кое?

– Сф-ф-фирката... – опа, щом пристигнат затрудненията в говора влизаме в приключение...

– Аха. Е, когато пожелаеш, миличка...

– Да. И не ме... прекъсвай, моля те...

– В смисъл?

– Като започнем да... го правим или почваш да ми разказваш вицове, или някаква шега и просто... убиваш-ш ми желанието. Не го... прави.

– Добре. Няма. Млъквам!

– Не ми млъквай! Лигавиш се!

– Аз?!

– Престани! Можеш-ш ли да бъдеш поне за миг... ъ-ъ-ъ... сериозен!?

– Чат пат...

– Ако предпочиташ-ш да мислиш-ш така...

– Как? Просто казвам, че млъквам!

– Недей да викаш-ш, моля те.

– Не викам – искам да вляза в нея. Ако може веднага.

– Ако си направя пластична операция как ще се... отрази на връзката ни?

Явно пак сме сменили темата. Явно мисля бавничко. От алкохола е.

– Никак няма да се отрази.

– Не ме ли искаш с по-големи тцситс-тсцици?

Всъщност, все ми е тая колко са големи циците й.

– Разбира се. Ще си перфектна.

– Ебаваш-ш ме.

– Сериозен съм като земетресение.

– Сар… – затруднява се – сарказъм ли долавям?

– Сарказъм е второто ми име, мили’шко... – и аз се затруднявам.

– Лигшо!

– Моля? – не я разбирам. Що не вземе да млъкне...

– Лигшльо... Лигльо, бе!

– Аха. Раж-з-збирам те.

– Ниш-ш-то не разбираш...

Опитвам се да я целуна, дръпва се. Продължаваме да се наливаме. Напива зверски. Лека полека, без да си давам никакъв зор свалям някакво златисто елече, розова блузка, разни финтифлюшки, синджирчета, искрящо зелено потниче. Откачам синята панделка от русата й коса радваща се на леки пурпурни оттенъци. Махам сутиена, който е кърваво червен. Свалям нещо, което не знам как се казва. Изглежда странно. Леле... Още едно такова. Тя не ми пречи. От време на време ме плясва през лицето, което ме възбужда съвсем. Ако трябва да махам още толкова... неща, ще свърша преди да започна... Преди да й сваля дънките, които са тъмно сини, но с десетки зелено-червено-жълто-оранжеви бродирани цветя по тях, решавам, че трябва да събуя марковите й ботушки. Не си спомням каква марка са, понеже такива неща не ме вълнуват. Нямат значение. Свалям ги и виждам, че върху чорапите си е нахлузила найлонови торбички. От онези, дето ги продават в супермаркетите да си слагаме в тях банани, салами, дъвки или презервативи. Или дамски превръзки. За тези, които употребяват.

– Заш-ш-то си ги обула тези пликчета? – питам.

– За-ш-ш-щото ми пропускат вода, миличш-шките ми ботуш-ш-шченца, ама нали си ги харесвам, та затова...

От смях падам на земята. Е, пиян съм, така е. Тя се обижда и става. Залита и сяда. Пак става. Известно време се облича, но разбира се, всичко по нея е разбъркано по най-ужасяващо смешния начин, който можете да си представите. Аз седя, гледам я и се заливам от смях.

            – Смеш-ш-но ти е, така ли?

            – Да, миличш-шко. Не си отивай, нали ти обещах неш-ш-то...

            – Щом така предпочиташ-ш да мислиш-ш...

            – Хайде... стига...

– Помисли си за връ... – оригва се звучно. Моля се, да не повърне върху мен. – За връзката ни! – изстрелва го на един дъх.

– А, как да го... – да живее рокендрола. Т.е. алкохола. – да го мисля... да го предпочитам? –

– Глупак! – едната й обица се откача и се трясва в паркета. Е, смешно е. Не мога да се въздържа. Изпепелява ме с поглед.

– Оби... – хлъцва. – Обичаш-ш-ш ли ме?

– Ч-ш-шакай да си помисля...

– Идиот!

Тръгва към вратата. Спъва се в кабела на печката и пада. Става, ритва я. Залита и се бухва в секцията. Направо се завърта на 360 градуса като перка на хеликоптер “Апачи”. Или перка на вентилационна шахта в американски игрален филм-екшън. И пак се строполява. Вазата с цветя пада и я удря по главата. Боли ме корема от смях. Упорита е. Става и тряска вратата...

“Ботуш-ш-шченца” звучи секси. Ама тази нощ втори път не ме огрява...

След два дни ми звъни. Аз съм на улицата, отивам на майната си. Т.е. на работа. Преди да вдигна си представям съвсем ясно огромни купчини от синджирчета, медальончета, обици, червила, лакове, сутиени, дрънкулки, огромни цветни петна по тротоара, дрехи във всякакви безумни цветове и нюанси и бикини с цветовете на дъгата. И с цветове, които не съществуват в природата. И финтифлюшки си представям. И онези, неизвестните. Представям си и Мерилин Менсън насред всичко това и ми кипва окончателно. Защото го харесвам тоя човек...

Заявява ми, че не съм я бил разбирал. Не можело така. Моля? Прекрасно. Тегля й такава звучна майна, че жената, която продава вестници в близката будка се изчервява.

– Ако предпочиташ да мислиш така...

– Да! Така мисля!

– А връзката ни...

– Няма такава връзка. И не ми пука тя добре ли се чувства или е в нервна криза!

Така свърши всичко. После, беше късно вечерта, бях се напил, ама много яко, една приятелка от тези, истинските, ми вика, че в последно време около мен само идиотки се навъртали. Е, права е. Със Силвия си мислех, че ще е по-различно. Явно съм се объркал. Не ми върви с русите жени, връзките с тях и как предпочитат да мисля аз. Повече няма да си правя “руси” експерименти. Е, ако е за спорта, може и да си помисля. То пък, като е за тренировка, какво има да се мисли толкова?

А Паулу Куелю да го духа.

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. estrella - Добре
17.12.2007 14:12
Янчев, добре:)
цитирай
2. ianchefff - Мерс-ш-ш-ш-и,
17.12.2007 14:22
Острилка, мерс-ш-ш-ш-и:))))
цитирай
3. sowhat - янчев
17.12.2007 14:33
ти си идиот. но на мен това ми харесва :)
бро :)
чувал ли си за силвия плат ?
цитирай
4. ianchefff - бро,
17.12.2007 14:34
знам, че съм идиот!:)
Освен това се радвам, че ти харесва.
Освен това (2), чувал съм за Силвия Плат.
Що?
:)
цитирай
5. divini - предпочитам
17.12.2007 14:35
да мисш-ш-шля, че е много, много добро
цитирай
6. ianchefff - див,
17.12.2007 14:36
сараказъм ли усещам??

хахахаааааааа:)))))))))))))))))
цитирай
7. cecka1504 - Янчев, не си идиот! Няма тъжни ид...
17.12.2007 14:41
Янчев, не си идиот! Няма тъжни идиоти! :))))
Много е хубаво! Давай с римейка :))) (и със Силвия)
цитирай
8. ianchefff - цец.,
17.12.2007 14:43
не съм сигурен, но ще помисля:))
цитирай
9. julllinkata - хахахха
17.12.2007 14:47
Обещавам за Коледа ще се концентроирам и ще ти подаря разказ-ама ще се казва Роко,че накъде е Силвия без него:РРР
цитирай
10. viovioi - Пак хубаво от Янчев:)
17.12.2007 15:00
Браво пич! Отваряш ни очите за мн неща!
цитирай
11. ianchefff - jull,
17.12.2007 15:02
айде да видим.
:))
цитирай
12. benra - :-))))
17.12.2007 15:09
Леле как си й разказал играта на връзката, майсторски:-)))
цитирай
13. ianchefff - бен.,
17.12.2007 15:12
направо!
:)
цитирай
14. anothercat - хахаха,
17.12.2007 15:32
браво! развесели ме, много... :-)
цитирай
15. zari - Хмм,
17.12.2007 16:02
да пийнем, да хапнем...тез три работи.
цитирай
16. donichka - :-D
17.12.2007 20:01
"– Представи си, ако имаме дете, какво става с връзката ни?

– Какви деца, говорим за картофи?

– Сменихме темата..."

No 1!!! ;-)
цитирай
17. anabel4o - Силвето ме кефи. :))
17.12.2007 21:24
Силвето ме кефи. :))
цитирай
18. ianchefff - don,
17.12.2007 21:39
к'во?
Нещо говориш ли ми??...;-)))


anabel4o,

Мен ме кефи Силвия Сейнт, макар и да е руса...;-)
цитирай
19. danyolka - финтифлюшка...
18.12.2007 08:05
ах, тази Силвия с нейната връзка като финтифлюшка!
цитирай
20. donichka - :-)
18.12.2007 15:13
Аха, говоря, даже споделям! ;-)

Мнооого добро е това!
цитирай
21. ianchefff - don.,
18.12.2007 15:43
хубаво е, хората просто да си споделят...

:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 4627200
Постинги: 597
Коментари: 12004
Гласове: 32649
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031