скъпа твърде дълбоко си в сърцето ми

за да те покрия с чаршаф да те забравя

така както се покриват мебелите когато 
някой умре бягаш а аз нямам време

да чакам да страдам да ме боли не сме си

казвали докато смъртта ни раздели

но това никога не е имало значение за мен

така и не ми каза в прав текст разкарай се

животно защото аз съм животно когато

правя секс когато пия когато пуша когато

заспивам когато ям съм като животно

което не знае дали утре ще може пак

да яде като циганин който се весели

така сякаш утре слънцето няма да изгрее

като животно те обичам сигурно така и не

забеляза че мога да бъда и нежен и мил

и всички останали глупости от които вие

жените се нуждаете така сякаш от това

зависи животът на цялото човечество

трая си на леглото в ъгъла на стаята

където преди бяхме двама гледахме

телевизия пиехме правехме любов

заспивахме прегърнати като деца които

имат всичко което им трябва играчки

дъжд майка баща слънце с една

дума щастие нали знаеш че не мога

без да те чуя видя или прочета поне

два пъти дневно стоя си в ъгъла опитвайки се

да не мисля а всичко иска да излезе

от мен сякаш съм се напил с любов

сякаш съм се напил с любов и искам

да повърна всичко откакто изчезна

да ти кажа животът ми е друг прилича

на добре смазана машина всичко е по график

по часовник не бързам не закъснявам

всичко се случва точно на време като чиновник

в банка съм като работник в завода като

слънце което изгрява и залязва по час

но не светя не топля не измислям смешни

истории не сънувам приказки не се смея

на комедията всяка вечер от десет отвън съм

чиновник отвътре умирам бързо бавно

всякак умирам по няколко пъти на ден

гънс ме съветват в прав текст обичай я

но я убий това мисля да сторя

да те убия не се плаши обичам те но

трябва да те убия в сърцето мислите

спомените хотелите крайбрежията

терасите с изглед към звездите и

всички трамвайни спирки на които

се целувахме като тийнейджъри

после ще се кача на последния

трамвай и ще си замина завинаги