Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2007 12:03 - Стефан и Дора
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 2922 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 15.08.2007 18:11


            едно Любовта им започна на музикален фестивал, провеждан в малък високопланински град. Стефан дойде отляво на сцената. Дора се появи  отдясно. Срещнаха се пред музикантите. Той я погледна и покани безмълвно да потанцуват. Ръцете им се преплетоха. Любовта им бе нетърпелива. Не беше просто от пръв поглед. Беше от първо поглеждане. В мига, в който застанаха един до друг, щом се погледнаха, те вече знаеха, че са обречени да бъдат заедно. В тази първа фестивална нощ след концерта, те се качиха високо в планината, откъдето се виждаше целият град. Светлинките му блещукаха и хвърляха игриви светулки по лицата им. Там се целунаха за първи път. Там правиха любов за първи път. Светът беше притихнал. Беше красиво.      Фестивалът продължи шест дни. Те винаги се появяваха по средата на вечерта и танцуваха до края. До последната песен на последната група. После отиваха в неговата стая. Беше отседнал в хотел. Или при нея. Тя живееше с приятели в палатка в покрайнините на градчето.             Всичко беше като в приказка, колкото и банално да изглеждаше. Интересното бе, че той беше българин, а тя унгарка. Как се разбираха ли? Той знаеше малко немски, тя пък английски. И двамата не бяха добре с руския, но използваха отделни думи. Откъслечни фрази. Най-вече се разбираха без думи. Любовта им беше бурна, страстна, мълчалива. И шумна. Превръщаха се в едно цяло, което не можеше да бъде разделено по никакъв начин. Всяка вечер, всяка нощ, те се отдаваха изцяло един на друг. Като за последно. Сякаш усещаха, че всичко ще свърши съвсем скоро. Нито един от двамата не искаше този ден да настъпва. Заклеха се, че ще направят всичко възможно да бъдат заедно. Завинаги. Тя му подари снимка. Той синджир с кръстче.             След края на фестивала Дора си тръгна. Плака по време на целия полет. Стюардесите се видяха в чудо. Тя се успокои, едва когато остана съвсем без сили от плач. Сви се на седалката и заспа.             Той си тръгна от аерогарата с наведена глава и с желанието да се самоубие. Но се сети какво му беше казала Дора: да я чака, да я търси, да направи всичко възможно да я намери. Да отиде при нея. Тя щеше да положи същите усилия.                            две        Стефан първоначално се записа на курсове по унгарски, но след няколко месеца се отказа. Междувременно беше с нова приятелка. Стана случайно. Не я обичаше. Просто искаше да има някой до себе си. Някой, с когото да споделя времето. Живота си. Ожениха се. Роди им се дете. После още едно. Проблемите дойдоха без да ги викат. Парите не им достигаха, караха се за безсмислени неща. Имаха различни интереси, приятелите им не се спогаждаха, когато се съберяха всички заедно. Всяка вечер скандалите бяха гости на трапезата им. Жена му знаеше за Дора и затова, че Стефан все още не я беше забравил. Започна да му изневерява. Той го знаеше и също не си поплюваше... Дора се прибра в Унгария. Започна да учи български, но животът я тресна толкова силно, че една сутрин се намери обляна в кръв на една международна магистрала. Беше станала проститутка. Сводник й беше някакъв българин, който я беше подлъгал с информация за Стефан. Преби я няколко пъти й тя се предаде. Всичко й стана безразлично.             С течение на годините Дора се пооправи, приключи с нощната работа, стъпи на крака. Ожени се, появи се едно хубаво дете. Не пожела да има друго, защото много бързо охладня към мъжа си. А и той не й обръщаше кой знае какво внимание. Беше разбрал за миналото й и не пропускаше случай да й го припомни.             Тя не беше забравила Стефан, но въртележката на битието беше толкова жестока и безмилостна, че не й оставаше време за нищо.      Детето порасна, замина за Щатите. Но не й се обаждаше често.             Мъжът й се пропи, влезе в дългове. Една сутрин го намериха застрелян на градското сметище...   три Изведнъж минаха двайсет и пет години. Една нощ, Стефан не можа да заспи. Отиде в кухнята, за да си налее едно питие. Беше започнал и да пие, междувременно. Извади бутилката от един шкаф, който използваше като склад за стари вещи. От десетките пликове, папки и Бог знае още какви боклуци, изпадна стар, малък, поомачкан плик. С треперещи ръце Стефан извади оттам снимката на Дора. Млада и красива. И влюбена. Обичаща го. И чакаща. При вида й, кръвта нахлу със страшна сила в главата му. Слепоочията му запулсираха диво. Той изтърва чашата, тя се счупи на земята. Настъпи едно от парчетата стъкло и подът в кухнята потъна в кръв...             Тя с мъка изкачваше стръмната планинска пътека. Ръцете я боляха, коленете не я държаха. Годините си казваха тежката дума. Едвам стигна до малката полянка, където преди много години беше целунала човекът, който единствен през живота си беше обичала. За разлика от него беше понаучила езика му. На едно старо дърво тя откри вехта паметна плоча. С неговата снимка избеляла от времето. Позна го. Разбра, че той се е обесил на това място. И че е стискал допоследно нейната снимка в ръка.         Тя се раплака. Причерня й пред очите. Изведнъж притъмня. Облаците, които не забелязваше до този момент, се бяха спуснали съвсем ниско. Почти докосваха главата й. Дора седна на земята, облегна се на дървото. Сякаш усети Стефан до себе си. Сякаш я викаше отнякъде. Стана й топло за миг.             Дъждът се изсипа толкова яростно, че тя не успя да се скрие. То нямаше и къде. Студът изпълзя бързо и вкочани ръцете й. За да се стопли, тя мушна ръце под пуловера, с който беше. Изобщо не беше се сетила, че трябва да се облече, когато тръгва в планината през зимата. В просъница си помисли, че сякаш съзнателно не пожела да прецени, че трябваше да си вземе по-дебели дрехи.   
                Някаква странна топлина бавно обгърна тялото й, тя се сгуши на земята и притихна.
        След няколко дни я намериха измръзнала до дървото.
    В ръцете си Дора стискаше синджирчето, което Стефан й беше подарил.   четири Двамата се хванаха за ръце и тръгнаха към Слънцето, което ги галеше с топлината си. Пред погледа им се виеха зелени ливади и сини планини с множество малки пътечки, които ги примамваха закачливо. Вървяха бавно. Усмихваха се, радваха се на всичко. Сякаш бяха деца. Най-после отново бяха щастливи. Времето вече не беше от значение. Нищо не беше от значение. Животът им оттук нататък, щеше да е изпълнен с щастие и любов. Щяха да бъдат заедно през цялата вечност, която оставаше пред тях.


Тагове:   Дора,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - янчев ще те убия
15.08.2007 12:15
как можа да напишеш такава мелодрама в стил лексикон от края на 60-тте години .
никъв съспен с ,нищо .
поне стефан да беше отровил жена си ,а дора за беше гръмнала сводника или мъжа си .
...
цитирай
2. ianchefff - Така ми дойде.
15.08.2007 12:25
Сори.
цитирай
3. milionche - Напротив!
15.08.2007 15:21
Супер е- разчувства ме, честно....Защото е истина...човешка..Благодаря!
цитирай
4. estrella - Няма
15.08.2007 18:05
да ти простя тоя пост по средата на деня. Не, няма.
цитирай
5. ianchefff - естрелла,
15.08.2007 18:12
какво ти стана изведнъж?
цитирай
6. estrella - Е как
15.08.2007 20:49
какво ми е станало, братче?! Влизам да прочета нещо заядливо-иронично, а ти ме смазваш с това... ;)
цитирай
7. ianchefff - естрелла,
15.08.2007 21:04
съжалявам, че си си създала някакъв стереотип за мен.
Не го прави.
Няма смисъл.
:))
цитирай
8. ianiv - q ne im se obqsnqvai tolkova na vsi4kite!!!
24.08.2007 12:38
basi...
kyv 4ovek si...
цитирай
9. анонимен - Ако
25.09.2007 12:36
прототипите са действителни образи, свързвам ги с известни наши имена /имената им съвпадат/, които са посоянно жури на подобен фестивал....

р.s. Д.Т. и С. Ц.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 3036576
Постинги: 589
Коментари: 12007
Гласове: 32597
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930