Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2007 11:11 - ИДЕАЛНАТА ЖЕНА
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 2672 Коментари: 13 Гласове:
0

Последна промяна: 27.07.2007 11:13


 Леле, пак съм се “нагърмел” като за световното. Ама се чувствам в суперформа. Почивам си, пийвам си, гледам “Шоуто на Слави” и се забавлявам. Много е готин тоя Слави, бе-е-е. Звъни се. Ставам, отварям. Тя. Пристига. Трябваше да дойде доста по-рано, но, “нема да я връщаме сега, я?” И понеже съм в настроение, веднага я почвам. Никакви приказки, никакви обяснения. От вратата за краката. Точно както разказва древногръцката легенда. Или староиндийската. Все тая. Когато искам да правя секс, просто съм неудържим. Нямам спиране. Като батерии Varta от волт и половина съм. Дето смотаните зайци, докато се усетят и заекът Varta вече ехе-е-е, разказал им е играта, но и продължава да им я разказва. Събличам я за нула време, ако може да се нарече “събличане”, това разкъсване със зъби и нокти, което й се случва, но тя не се дърпа. Приготвям я бързо за това, което я очаква. Не се оплаква, не мърмори. Много мразя някой да ми мърмори. Да ми казва какво да правя. Да ми държи тон в живота. Комунизмът свърши, ало-о-о. Аз знам какво да правя в такива моменти. Особено, когато аз “поръчвам музиката”. Пълен съм с лафове, като диня със семки, ама това е друга тема. Идеална е. Остава само по тяло. Има хубава фигура, кожата й е мека и топла. Някак свърхестествена. Е, може и да е заради това, че съм пил доста. Завеждам я в банята и я изкъпвам. Залитам малко, удрям си главата в радиатора, който някой идиот е решил, че трябва да стои закачен на стената, но няма кръв. Подсушавам я, сресвам я. Добре изглежда. Красива, бих казал. Oтиваме в спалнята. Оставям я за секунда да лежи, докато прескачам до хола да си взема пиенето. Тя ме чака безмълвно. Гледа ме с красивите си очи. Започвам да я целувам. Навсякъде. Претупвам любовната игра. Надявам се, че няма да се сърди. Мисля, че и тя иска да приключим по-бързо с това. Започваме се. Здрава работа. Сменяме няколко пози. Слизаме и на пода. За да продължим повече, се опитвам да мисля за други неща. За световния мир, за киселото зеле, дето съм го сложил в мазето, за изборите наесен, за медиците в Либия, дето ги спаси новия френски президент и жена му, леле, каква жена, но не помага. Свършвам бързо, отдавна не съм го правил. Все пак, тя изглежда доволна. Отпивам от питието, предлагам й, тя не иска. Мълчи си. Почива. Предлагам да отидем в хола. Не ми отговаря. Добре, приемам го за съгласие. Щом има разбирателство, всичко е наред. Вдигам я на ръце. Толкова е лека, ефирна. Като горска фея. Нежна е като кралица Aмидала от Star Wars. Не забелязвам обаче, че ръбът на леглото застрашително се е изпречил на пътя на коляното ми. А-а-а! Болката е зловеща. Замалко да изтърва моята принцеса. Тя се вкопчва в мен. Това е хубаво. Има ми доверие, а доверието е много важно в една връзка. Куцукайки влизаме в хола. Оставям я на дивана. Пускам телевизора. Избирам някакъв канал и я придърпвам по-близо до мен. По-точно върху мен, за да сме един до друг. Като залепени сме. Така е, хората когато се обичат, искат да са постоянно “залепени” един за друг. Не могат да живеят, не могат да дишат, ако не са постоянно в максимална близост. Гледаме си телевизия, аз продължавам да си пийвам и да пуша. Тя си седи тихичко. Не пречи. Не говори глупости. Не ми обяснява колко е велика, не ме пита как е минал денят ми, не ми обяснява с коя нейна приятелка са били на кафе и какви сутиени са видели на Витошка. Както казах, идеална е. Ама то, ние и затова сме заедно. На нас мъжете, знае се, ни трябва жена, храна и тишина. И моята жена абсолютно се вмества в тези изисквания. Ако беше по-различна, най-много да отнесе боя няколко пъти и да я пусна да си ходи. Ако може да ходи. Но това с нас не се случва. Усещам, че започвам доста да се напивам, но не мисля, че тя ще направи проблем от това. Не е като някои други. Няма да ми забрани да пия. Или да пуша по-малко. Или да й обръщам повече внимание извън секса. Чудна е. Ох-х. Като направя някакво по-рязко движение и коляното ме срязва, но се държа. Все пак съм мъж, няма да се лигавя пред жената, я. От време на време я поглеждам, намигам й, за да не се чувства изолирана. Вкарвам я в ситуацията, така да се каже. Все пак и аз съм човек. Наздраве. Тя ме гледа с прекрасните си сини очи. Сякаш иска да ми каже нещо. Хм... Имам чувството, че ме иска отново. Разбираме се с поглед. Добре, няма да се дърпам. Слагам я да клекне пред мен. Започва. Няма “ама това, ама онова”, “не може ли после”, “не може ли вдруги ден”, “не може ли първо да поговорим?” Няма такова нещо с нея. Помагам й да клекне. Започва веднага. Някак мудна е, затова насочвам главата й от време на време в правилната посока. И поддържам нужното темпо. Е, справя се. Не мога да го отрека. Бе, нямам никакви оплаквания, да е ясно на всички. Отпивам, запалвам цигара. Вече съм свършил един път, сега ще е по-бавно. Затова и не бързам. Отпийвам, дръпвам, помагам й в това, което прави. И пак, отпийвам, дръпвам, помагам. Сякаш съм в рая. Само ангели няма, но може и те да се появят отнякъде. След още 200, 300 грама... На телевизора съм му изключил звука, за да не се разсейваме. Мен трудно ще ме разсее късната емисия новини на... не виждам добре кой е канала, но на нея може да й е кофти. Това да пия и да пуша, докато ми прави свирка е едно, защото тези дейности не ми отвличат вниманието, нали? Аз съм с нея, участвам в това, което прави, подкрепям я. Милвам я. А съвсем друго е да гледам телевизия. Поне така си мисля. Чувствам, че се възбуждам доста, отпийвам за последно, дръпвам и ставам. Тя ме гледа, както е клекнала и ме очаква. Аз съм нейният принц. Може да съм пиян, но сега съм нейния принц. Нейния пиян малък принц. Или голям. Забравил съм я тази приказка. Не е важно. Залитам леко, но се справям. Помагам й да се изправи. Подпирам я на стената, започваме. Хубаво е. Липсва ми чашата, но измислям начин. Ле-е-еко придърпвам масата. Сега вече всичко е наистина много яко. Докато го правим, отпийвам, после си дръпвам. Правя кръгчета с дима. Получават се различни интересни фигурки. Цар съм. Е, това е щастието, приятели. Усещам, че кулминацията идва. Моята. Тя понеже е много мълчалива, не разбирам, дали се е качила до небето, но предполагам, че е. Решавам, преди да свърша, да отпия за последен път. Да го полея това свършване. И да си дръпна за последно. Да го отпуша. Дръпвам. Но болката в коляното ме пробожда най-неочаквано и правя внезапно некоординирано движение с ръка, за да запазя равновесие. Да не вземем да паднем двамата на паркета и да стане неприятно. Оставаме прави. Всичко е наред. Огънчето от цигарата ми обаче пада върху нея. И в миг всичко отива по дяволите. Светът се срива пред очите ми. Георги Първанов да признае, че е бил доносник, Карлос Чакала да избяга от затвора и да бомбардира Лондон, няма да се чувствам толкова ужасно. Чувствам се като убиец. Сериен убиец, който убива, като изгаря жените, с които прави секс. Остава да я нарежа на парчета за пържоли. Готови изпечени. Тя е в предсмъртна агония. Неприятна гледка. Чувствам се зле. Не съм свършил все още, но желанието ми се свива до размерите на едноклетъчно чехълче. Нали ги знаете, тези малки животни, дето се виждат само с микроскоп? Опитвам с изкуствено дишане, уста в уста, уста в нос. Не става. Тя умира в ръцете ми. Трагедията е пълна. Не знам какво да правя. Продължавам да се наливам, за да забравя...   На сутринта, спомняйки си това, което се е случило снощи, се заклевам, че повече няма да пия. И че тази пластмасова кукла е била поредната грешка в живота ми. И че ще си намеря истинска жена. Сигурно ще е по-добре. Наздраве. Упс, грешка.    



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. luminous - и поучително ;-)
27.07.2007 11:25
Поздрави!
цитирай
2. ianchefff - луминоус,
27.07.2007 11:26
дет се вика, има и смисъл филма, не е само смешки тип "ела ме ритни"...
:)))))))))
цитирай
3. shaffi - истинко е
27.07.2007 18:36
само,че ..човекът направи 4 бутилки бяло вино..още ми е смешно..а и ти ме разсмя..припомни ми стара случка..не посмях нищо да му кажа...хммммммммммм..усмивки..
цитирай
4. sowhat - янчев
27.07.2007 18:44
кфо кисело зеле през юли бе ?
признай си кфо пуши ?
хахахаха
цитирай
5. ianchefff - схаффи,
27.07.2007 19:26
то и кво ли да му кажеш след екшъна?:))

совхат,

аз не пуша, от това, за което ме питаш. а кисело зеле никога не съм слагал, не знам как се слага и кога се слага.
Просто ми хрумна:))))
цитирай
6. sowhat - ми вложи малко мисъл бе братче
27.07.2007 19:38
историята е забавна ,но можеше да се потрудиш още малко ,защото някъде по средата почнах да вдявам за финала.

казвам ти го съвсем добронамерено :))))
цитирай
7. ianchefff - совхат,
27.07.2007 19:40
верно е, стана малко дълга.
Е, ако почна да мисля да я издам в книга, тогава ще помисля.
Благодаря все пак, права си.
:))))
цитирай
8. ianiv - istoriqta e idealna!
28.07.2007 00:58
ianchefff, tova e myjka prikazka.
razbirai bukvalno.
perfektno!
stava6 vse po-dobyr!
p.s. kvo stana s emiliq?
цитирай
9. анонимен - Hehehe
28.07.2007 01:48
:)) Goliam kupon! Ako mi pozvolish samo da vmetna neshto - kato si namerish istinaska jena, ne pii tolkova... :) Vesel den!
цитирай
10. анонимен - ужасен си
28.07.2007 02:08
цитирай
11. estrella - Знаех си,
28.07.2007 14:46
че е нереална. Няма такава жена!:)
цитирай
12. paoleta - Аааааааааа, човек, супер, браво! ...
29.07.2007 17:42
Аааааааааа, човек, супер, браво! Изненада ме и този път, евала. Върви ти, имаш талант, историята наистина е много добра. Много яко :) Хареса ми финала, хареса ми погледа като към живо същество, хареса ми ка преплиташ фикция и реалност. :)
цитирай
13. анонимен - det muchnem vliza
07.12.2007 10:32
ianchev.prestani s tova piene che chte pochnech da dupchich kanapeto,vazglavnicite i stenite,a remontite sa skapi tia dni nali znaech.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 3035709
Постинги: 589
Коментари: 12007
Гласове: 32597
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930