Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2007 23:07 - ЗА ЛЕКА НОЩ...
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 2383 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 04.06.2007 11:01



             "Суета на суетите, всичко е суета...”                                                                            Еклисиастъ 1:2                 Отново съм пиян и отново ми е гот. Щото не ми пука за нищо. Да, бе. Пия си и това е... Някой звъни... Кой ли пък може да е по това време? Докато се чудя, вратата се отваря и влиза съседката от долния етаж. Гаджето... Е, поне има хубаво тяло, не е лъжа. Освен това се и обичаме. Понякога малко, понякога повече. Лошото е, че иска да й давам уроци, т.е. "консултации", както тя казва по актьорско майсторство. 
               Кога реши да учи в НАТФИЗ, не зная. Вярно, бил съм на разни курсове, но какво от това?... Нищо. Обаче тя си е втълпила, че имам понятие, достатъчно, за да я обучавам. Няма да коментирам това и то точно сега. Мързи ме. Кой знае на колко сме били, когато съм и разказвал. Но тя си иска и толкоз. И не мога да й откажа. Обаче, сега ме мързи адски. Може да е от пиенето. Може и да не е. Докато върви към мен, нещо ми говори, но нито я чувам, нито я разбирам. Дори едва я виждам...
              А, тя светва лампата, значи съм стоял на тъмно. Е, сега поне виждам нещо. По някой път двойно. Нищо... Идва при мен, целува ме, прегръща ме...               Аз съм се отпуснал на фотьойла пред телевизора като парцал и само дишам. И пия, разбира се. Тя се вбесява от това, "че само пия и не и обръщам никакво внимание". Взема бутилката... Носи я чак на другия край на стаята, където е голямата маса. Връща се. Говори ми нещо. Че много ме обича, но, че сега ми се сърди, защото съм се бил напил като нещо си там (еба ти езика има понякога), а съм бил обещал да не пия тази вечер... Идва ми посред нощ и се сърди. Чаках, чаках и ми писна. На всеки му писва от чакане. На мене като ми писне, започвам да пия. Освен това може да съм бил обещал, а може и да не съм бил. Не си спомням. Много важно.       
              Излъгал съм. Не знам...
              Седи до мен и сменя каналите с дистанционното.
              Опитвам се да стана. Важно е някакси да стигна до бутилката. Усещам я как се "вбесява" от това, че залитам и сядам пак обратно. Вторият ми опит обаче, е успешен и тръгвам... Тя обича думички като "вбесявам се", а аз пък обичам думички като "изпразвам се" примерно, но в момента не ми е до това. Важното е, че вече съм до средата на стаята, където обаче за зла участ ритам крака на една табуретка и падам. Опитвам се да стана, но нещо не ми се удава. 
               Виждам я как захвърля дистанционното и идва при мен. Започва да ме вдига. Мисля си, че е вбесена и се хиля. Това я разпалва още. Крещи ми, а аз пък се чудя дали да я попитам, прав ли съм като си мисля, че е вбесена или не съм... Мързи ме да говоря. А може би и момента не е много подходящ...
        Дърпа ме и ми вика. Едва я издържам. Искам да я ударя, удуша и изхвърля. Тя обаче има друго намерение.  
               Слага ме да седя на табуретката и "за наказание решава...", да-а-а, обича думички и като "решила съм", "решавам", "реших" и други подобни дивотии, та, решила е да ми изиграе единия си етюд за изпита си в НАТФИЗ...  
               Чудя се кой е луд да играе етюди в два часа през нощта, но... ето кой.
        Едва я фокусирам, само се клатя наляво, надясно върху табуретката. Тя обаче играе, движи се, жестикулира, приказва, пада на колене, крещи, плаче... накрая завършва с истеричен смях... Мисля си, че наистина е добра, но ми се спи и се прозявам.         Тя ми се хвърля на врата, целува ме, после слага глава в скута ми, кляка пред мен и мълчи. Плаче... Не съм я обичал... Не зная. Може и да е вярно. Може и да не е. Просто много ми се пие и не мога да мисля за етюди в момента. Казвам й го. Тя пак се "вбесява", става, хваща бутилката и я разбива в стената... Добре, че телевизорът е далеч. Едно парченце стъкло се заравя в косата ми.  
               Вземам го и го разглеждам на светлината на крушката, като го слагам ту пред едното си око, ту пред другото. Тя го грабва от ръката ми, сяда на дивана и казва, че ще го глътне в знак на протест... (еба ти протестантката се извъди) Дреме ми. Казвам й го. Казвам и също, че ми дреме на кура. Казвам й, че много я обичам, но че не обичам да ме прави на маймуна...
        Тя премигва, премигва, хвърля стъклото и пак заплаква. Чудя се кой е по-луд. Аз или тя. По някой път си мисля, че е тя. По някой път си мисля, че преиграва. Казвам й го. Тя продължава да плаче. Нека си плаче...         Не! Решавам да бъда добър. Събирам сили и ставам. Клатушкайки се, стигам до нея. Прегръщам я. Сядам между краката и на земята. Гледам я в очите. Наистина е много красива. Казвам й, че много я обичам, но че в момента ми се пие. Ако иска да ми донесе последната бутилка от хладилника, ще си пия и едновременно ще я наблюдавам и поправям, докато играе. Не иска. Казва, че многото пиене щяло да ми пречи на преценката (боже, какви глупости) и освен това, щяло да ме направи импотентен. Заради това трябвало да го огранича... Обяснявам й, т.е. опитвам се да й обясня спокойно, доколкото мога, че това не е така. Спори. Отговаря ми. Искам да я ударя, но не мога. Може би, защото я обичам. А може би просто, защото нямам сила.        Решавам обаче, да й покажа, че съм все още потентен, макар и пиян. Започвам да я целувам, да я милвам и галя, тя ми отвръща и след малко вече сме голи и се любим...        Хубавото на това да го правиш пиян е, че не можеш да свършиш. Имам чувството, че мога да го правя три дена и три нощи без да спирам, като в приказка (еба ти приказката), е, накрая в един момент се напрягам... Тя е щастлива и задоволена, но... проблем! Не мой, разбира се. Иска да се изпразня в шепите й, та после да си правела маска на лицето за кожата. Така е. Винаги или поне доста често тя го прави. Но сега, когато ми го казва, точно преди да свърша, от алкохола или не, решавам да я разочаровам. Ставам, отивам до стената, където се стича пиенето от разбитото шише и мастурбирам там. Лобното място на пиячката, става лобно място на нейния мехлем. Тя казва, че е възмутена (обича и тази думичка "аз съм възмутена", на майка ти путката), става и отива в банята. Любувам се на тялото й, докато преминава покрай мен. Тръшва вратата след себе си.       Отивам и почуквам културно. Възпитан съм все пак на разни работи. Отваря. Казвам й, че искам още. Тя разбира се, отвръща, че е "възмутена" и, че ми се сърди. Добре. Майната ти. Отивам, макар и трудно до хладилника. Вземам пиячката, връщам се и пак почуквам на вратата. Тъкмо е пуснала душа, спира го и отваря. Казвам й, че, ако не дойде в леглото или там някъде, продължавам да си пия. Казва да правя каквото си искам, защото ми е много сърдита. Затваря вратата. А така. Много важно. 
                Я си еби майката...
        Добре бе, добре. Значи да правя каквото си искам. Добре. Започвам да мастурбирам и да си пия едновременно, защото искам и двете наведнъж. Пред банята. В един момент започвам да се празня и се оливам с пиене...         Свинска работа. Чудя се как съм още на крака и въобще, как съм все още жив. Довличам се до фотьойла, тръшвам се, пия и гледам глупости по телевизията. И си ми е кеф…         Тя обаче излиза. Изглежда спокойна. Това е добре. Харесвам й това, че бързо й минава. Ядосва се, пали се, фучи, но бързо й минава.         И разбира се, решава (да ти еба решенията) да ми изиграе "баснята за еди кое си говедо в знак на помирение" (да ти еба знака), а после "щяла да бъде добра с мен". Така казва, когато иска да ми духа. Дреме ми в момента, дали ще ми духа или ще бъде добра с мен.  
               Предпочитам да си ходи или да заспива тук някъде, защото вече наистина съм много, много пиян. Но виждам как стъпва върху мястото на паркета пред банята, където съм се изпразнил, подхлъзва се, залита и пада. Еба ти купона. Успявам само да отпия. Просто не мога да реагирам по никакъв друг начин. Тя пищи, вика ми нещо, опитва се да стане, но пак се подхлъзва и пак пада. Майната й. Вече съм лош. Не знам защо. Няма значение. Да спи на пода. Аз ще спя на фотьойла. Който е пил – на фотьойла, който не е – в Пирогов, ако успее да стигне до там...
          Абе, нищо и няма.           Утре ще и мине.           Обичам я.           Лека нощ...  


Тагове:   нощ,


Гласувай:
0



1. анонимен - Съвет и мнение
01.06.2007 18:21
Силата Ви е в хумoра, сарказъма, в точните попадения! А тези лични емоции, по -добре не ги излагайте-не гепват! Уви!Двойка за материала!
цитирай
2. ianchefff - Ъ-ъ-ъ-ъ,
09.06.2007 22:15
вие кой сте?
Питам, понеже с анонимници ми е кофти да разговарям....:))))
цитирай
3. felixkotkov - глей глей режисьорите
11.06.2007 17:08
ц ц ц аз поне като готвя млади актриски за трети кръг съм по-приятна с тях и не ги спъвам с празнене по пода и пиянства хахааахха.
Я да помогнеш на момичето ааааа ! мухаха.
като томатериалист си ей!
цитирай
4. ianchefff - Eй, Феликс Коткофф,
11.06.2007 17:11
това е разказ, бре.
Или ти не правиш разлика между реално и виртуално, а?:))))
цитирай
5. sunkissed - mnogo si dobar
13.06.2007 02:03
ei,ama strahoten stil na pisane ima6,mnogo se izkefih i mn se smiah,prodaljavai v sa6tia duh
цитирай
6. lisana - Niama nujda ot komentar!
28.07.2007 11:22
Naistina niama - kuponyt si e kupon! Na kogo ne se e sluchvalo podobno neshto, dori i ako stava duma samo za mislite.... A inache, iskam samo da spodelia, che i az sym ti napravila edin-dva komentara anonimno! :) Ne, za da se kria, ami... de da znam zashto, vsyshtnost... Nadiavam se veselbata da prodylji! :)
цитирай
7. ianchefff - и аз се надявам,
28.07.2007 11:28
веселбата да продължи.:))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 4626786
Постинги: 597
Коментари: 12004
Гласове: 32649
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031