ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ (записките на един опълченец) 1 част

9 ден от въстанието.

11:00

            Реши се да влезем в София откъм Витоша. Да мрат виладжиите наоколо. Волен вика, че всички били мутри и американски агенти копелдаци. Един свестен нямало.

Идва един софиянец, с прозрачна кожа от наркотиците и вредната американска храна, да преговаря. Волен говори с него. Докато вървят преговорите, взривихме без да искаме последната каруца с козето месо. Ще я караме на свинско, щото последната жива коза умря снощи, след като Пешо Сваляча я обърка с жена си. Не е проблем. В далечината виждаме гнусната емблема на Макдоналдс. Бай Стефчо фелдшера вика, че само в изключителни случаи може да се яде храна от Макдоналдс, щото била генно мутирала, мумифицирана или електрифицирана. Нещо такова. И можело да ни порастат крила или да ни изникне путка на челото. Внимаваме и го слушаме. Някои си записват. Никой не иска путка на героичното си национално отговорно чело.

Волен нещо се разбира със софийския гей и оня си тръгва. Мето Шапката му пръцва звучно за изпроводяк. Демократът се спъва три пъти преди да си фрасне тъпата глава в асфалта. Потича му кръв в най-различни посоки. Виждам, че и на заблудените софиянци кръвта им също е червена. Голям смях пада, а Мето се пъчи геройски.

Горно Бърдарчани довлякоха четири черешови топчета. Волен е щастлив. Победата е близо.

Техният командващ бил слушал наскоро изказване на втория най-опасен човек в Галактиката след американския президент – бившия министър председател Иван Костов. Волен отива да научи нещо повече какво е говорил този предател на Татковината.

14:43
            Почти влизаме в София. Волен Сидеров е в своята черна парадна униформа. Пак се чудя защо му скърца якенцето, но не го питам. Не искам да разсейвам мозъка на операцията. Бих му препоръчал да си го смаже със свинска мас. Той вика, че скоро щели да дойдат подкрепления от цялата Родина. Междувременно от Диво Малчево идват стотина души, славни патриоти. Става ясно, че те от седмица ядат само боб и са готови да помогнат с обгазяване на тъпите софийски копеленца, ако не се предадат в нашите ръце и не се оставят да ги освободим и да им обясним за американо еврейско европейското зло, което ги изсмуква като маймуна лимони. Диво Малчевци могат да пърдят три часа без да спират по принцип. А сега, след като са така добре подготвени, просто не мога да ги мисля софиянци. Малчевци извършват няколко проби и от София веднага се чуват вопли за помощ. Добре, че вятърът духа към столицата.

Мисля, да предложа на Волен нашето село Ново Кичково да стане столица на България. Така поне, като стана началник, няма да бия път до София да ходя на работа. Ще видим. Обмислям го.

В София било облачно. Цар Симеон дето прилича на козела ми Симо, един от виновниците за разграбването на Татковината, бил заминал за чужбина. Според Волен, той нямало да се върне повече. Майната му.

На тръгване за София, Радо Баламата, радиста на операцията, пак пуска пощенски гълъб, че сме превзели ливадата пред столицата. По пътя за София не срещаме никаква съпротива. Никой не се опъва. Явно Волен си е свършил работата с преговорите. Шофьорите карат долните еврейски коли без да бързат. Няма за къде да бързаме толкова. Победата е близо. София е близо. Всичко е наред. Волен вика, че скоро всичко ще се свърши.

Смятам, това значи, че революцията ще победи и че империалистическия глобализиран враг ще си обере крушите от Родината. Пак ще се пеят български народни песни от известните ни гласове – Кати, Камелия, Глория и останалите, дето ако ми паднат, няма да им простя.

17:52

Пред нас има някаво село. Прилича на нашето, но не е. Волен му казва името, но го забравям веднага. Заобикаляме го, за да не се мъчим излишно. Радо Баламата пак пусна пощенски гълъб, че е паднала още една крепост на еврозападните и американоеврейски варвари. От време на време обича да се шегува.

Кривия Дичо се опитва да си включи компютъра откакто сме тръгнали. Той разбира от компютри. На един пазар продаде кравата си, за да си купи компютър. Глупак. Но никой от нас не се съгласява да му даде батериите за компютъра. Скрили сме ги. Майтап. Дичо иска да се свърже с тоя Интернет, за да разберял от него какво се говори за нас по света. Не му даваме. Според Волен Интернет е точно толкова опасен, колкото и американския президент Джордж Буш. Не го познавам този Интернет, но вярвам на Волен. Сигурно е наркоман. Нещастник.

Искам да бъда най-добрият четник. Вземам компютъра докато Дичо е задрямал и го слагам под един от конете, дето теглят каруците. След малко, конят си свършва работата и компютъра, барабар с писмото за Интернет вече е в миналото.

Дичо ще ми се сърди, но в очите на другарите аз съм герой.

22:11
            Отнякъде стрелят по нас. Очакваме помощ от други братя революционери, но за сега не идват. Намръщения Геро Мастиката, дето остана с един крак отива да пикае, но попадна на капан. Група софийски наркомани, взели, че изкопали дупка да търсят наркотици и я покрили с листа. Волен вика, че наркотиците са навсякъде. Как са го чули тия дрогирани свине, не знам, но ето, дошли тук и изкопали дупка.

            Дойде някакъв журналист. Волен вика, че бил жив гей, доносник на американците и не заслужавал да му обръщаме внимание. Аз реших да го революционизирам, като го почерпя свинско със зеле от моя неприкосновяен запас. Не иска.

Волен му скръцва два пъти с якето и копелето се разкарва. Не бях виждал отблизо гей. Нищо особено не е. Волен вика, че той цял живот щял да ни бъде благодарен, за дето сме му били обърнали внимание и щял да говори само добри неща за нас. Радвам се, че и сред гейовете има добри хора. Готови да се жертват за Татковината. Но все пак ще трябва да ги превъзпитаваме в традициите, идеологията и морала на революционната борба и бъдещето на славната ни и независима Родина.

Викам на Командира да си смаже якето със свинска мас, но той отказва. Можело да ни обстрелват с напалм и да му се подпали. Прав е. Бих казал, гениален.

10 ден от въстанието.

06:00
            Вдигнаха ни по тревога. Тъкмо сънувах мойта Пенка.

Оказа се, че софиянци и продажната българска армия пълна с чужди агентурни креатури са се събудили от хъркането на Горно Бърдарчани, спящи на поляната, и решили да ни атакуват. На половината ни коне са дали ракия, а на еврейските автомобили са сложили картофи в ауспусите. На един от помощниците на Волен, Евгени Свинята, му дали Кока Кола и го напили, а четник Миро го надрусали с Макдоналдс. Сега гърдите му се подуват. Превръща се в жена. Жалка гледка. Ще стане поредната софийска лесбийка. Нищо ново. Продължават да ни обстрелват с еврейски оръдия. Продажни армейски копелета терористи. Демократи.

 

12:00
            Преместихме здравите колела от едната каруца на другата. Черешовите топчета бълват несломим патриотичен огън по заблудените софийски задници. В полеви условия, борейки се с американски агенти, с патриотични песни на уста, провеждаме сложна операция по отстраняването на гърдите на четник Миро. Сега ще може да се храни и през гърдите си. Ако иска, ще може и да пикае оттам и да сере. Чудно. Но националната сигурност преди всичко.

15:00
            Получихме заповед за атака лично от Командващия Волен Сидеров. Той е пременен със скърцащото яке. Звукът от якето му някак ни амбицира и издига до нечувани висоти патриотичния ни дух. Газим всичко наред. Група надрусани софиянци с автомобили най-безгрижно се опитват да навлязат в нашите редици. Правят се, че не ни обръщат внимание. Два залпа с едно от топчетата ги вкарва в правия път и хващат гората. Не стана ясно на партизани ли ще се правят или на нещо друго, но това не ни интересува. Прекалено слабички и безобидни са, за да се занимаваме с тях.

Без да искам гръмнах с чифтето и очистих едно малко нещо, което сякаш се опитваше да лае. Волен вика, че това било куче, софийска порода. Били малки. Ебати и простотията. На тия софиянци нищо не им е наред. И кучетата също.

            Евгени Свинята, още замаян от американската Кока Кола уцели с прашка едно от хлапетата в колата на продажниците. То се разрева. Наложи се Волен с два три шамара да го превъзпита в бързината. Нали софиянци са много умни, това хлапе що не разбира кво трябва да се прави?

 

19:27
            Пристигат наши братя с две каруци, пълни с провизии. Отново сме осигурени с пръжки, свинско, чесън, козе сирене и сме се скатали в едни храсталаци близо до продажната столица.

Чуват се гърмежи, отнякъде долитат еврейски снаряди, маскирани като коледни подаръци, но ние не се хващаме на тази елементарна уловка, взета от тъпите американски филми. Укрити сме добре. Свършва ми дажбата свинско и се чудя откъде да взема. Не знам колко мога да издеяня без свинско.

Междувременно някой пръдна и два коня умряха в адски мъки, но ние сме свикнали, няма проблем. Волен каза, че всичко ще бъде доведено до неговия светъл диалектически край.

Някой друг пръдна отново и този път едно от хлапетата на Петър Маймуната губи съзнание. Още е малко детето, на дванайсет е, но се държи мъжки и понася несгодите на революционната борба. Всички сме много горди с него. Ако напролет козата Хриска ми роди детенце, ще му разказвам за героизма на това славно безстрашно момче.

 

21:30
            Група славни български герои с национално самосъзнание отиваме на разузнаване наоколо със своите оръжия. Наблизо в храсталаците двама от четата за снабдяване се скрили и се напили с Кока Кола. Предатели. Волен казва, че трябва да ги порицаем. Докато се разберем, единият изяжда шамарите, а на другия Волен така звучно му скръцва с якето си, че му се завива свят, прилошава му и повръща свинското от обед. Срамота.

Вкарваме ги в правия път с вефа и вечните български народни песни в изпълнение на най-известните ни гласове – Кати, Камелия, Глория и останалите, дето ако ми паднат, няма да им простя.

 

23:00
            Връщаме се в лагера. Докато ни няма, продажната българска армия, съвместно с еврейски агенти и софийски копелета атакували нашият обоз. Половината добитък дето влачим от Ново Кичково е загинал, а две трети от запасите с чесън, лук, доматки и козе сирене са изпепелени.

            Волен вика, че те са мръсни продажници и ще трябва сериозно да се заемаме с тях. Всички се приготвят за поредстоящата последна битка с империалистическия глобализиран враг.

Бойният дух е много висок. Пеем химна на висок глас. Кой колкото може. В смисъл, кой колкото го знае.

На някои от нас започват да им се привиждат разни неща. Предполага се, че са ни атакували с някакви газове. Волен заповядва на Горно Бърдарчани да са готови за наша победна химическа атака. В смисъл, с пръдня. На мен също ми замирисва на нещо непознато, но засега се държа.

Отивам набързо по голяма нужда и виждам резултатите от подлата еврейска химическа атака. Лайното ми е синьо зелено. Ще се оправя. Няма проблем. Важното е революцията да успее и да освободим Родината от демократическите гадове.

Нашите артирелисти опитват стрелба по центъра на София, но топчетата не могат да метнат до там. Едно от гюллетата пада наблизо и някои от нас загиват. Бойни другари, братя по оръжие. Погребваме ги с почести. Волен държи прочувствена реч, от която аз се просълзявам и се напикавам от щастие. Панталоните ми топло се намокрят и националното ми самосъзнание достига нечувани висоти. Много е добър Волен. Скърца с якето, държи конската опашка в ръка и говори. Роден е за пълководец.

Двама наши другари са заловили софиянец, който е дошъл да шпионира. Според Волен, той е обучаван в ЦРУ под ръководството на двамата най-големи виновници за това – американският президент Джордж Буш и българският му колега – бившият министър председател Иван Костов. Заклеваме се на гроба на нашите загинали бойни другари, че тия двамата ще ги хванем и няма да има никаква милост за тях и за техните демократически задници.

 

11 ден.

12:00
            Влизайки в София става страшно. Докато се придвижваме с каруци към центъра, понеже за еврейските автомобили свърши бензина, американски контрареволюционери и софийски гейове колаборационисти са предприели масирана империалистическа атака по нашите предни четнически части. Откраднали са две черешови топчета, три ламаринени тенекии с козе сирене и резервното колело на една от каруците. Да им изсъхнат ташаците, дано. Взели са и трима пленници. Ние всички сме се клели пред конската опашка, че ако ни хванат за пленници ще се държим до последно. Надявам се и се моля на Бог Тангра, другарите да имат сили за това. Един от тях много обича да си похапва и ако го държат малко без храна, може и да сдаде багажа. В смисъл, да се предаде. Но аз си мисля, че софийските предатели на българщината не са толкова умни.

            Хитри сме, ей. Т’ва човекът от село не е като копелето от столицата. Един от нашите има направил номер. Пръднал тихо и беззвучно и на нещастните американски агенти им се насълзили очите. Успял да избяга. Волен държи реч пред строя за неговия героизъм, хладнокръвие, безстрашие и патриотизъм.

            По улиците на столицата няма никой. Нито посрещачи с цветя, нито вражески части от продажната българска армия. Нещастници. Един гол гей няма, ей тъй за парлама. Странна работа.

           

21:00
            Конете са гладни. Не са яли от доста време. Ние също. Загубихме много провизии в битките с мръсния враг.  Не ме е яд затова, ами защото софиянци ще си останат заблудени копеленца демократически, ако не успее нашата славна революция.

            Забелязвам, че усилено ми се вие свят, когато си удрям главата в един демократичен софийски бордюр. Преди да изгубя съзнание се усъмних, че гадните гейове нарочно са ги направили толкова високи тия бордюри, за да си удрят в тях главите революционерите, идващи от село.

            Преди да загубя съзнание, виждам, че целия площад пред Народното събрание, където се дислоцирахме за победния революционен марш е обграден от американски агенти, еврейски спец. части, европейски военизирани сили, батальон от продажната българска армия и неустановено количество заблудени софийски свине.

Операция “Освобождение” пропада. Жалко.

 

Краят.

Вместо да ни окичат с цветя, агнета и връзки с лук, както си му е реда, тъпите софиянци заедно с продажната българска армия ни набутват в някаква сграда и ни заключват. Болят ме ташаците. Опитвайки се да приложа техника от българското непобедимо бойно изкуство пак се уцелвам. Трябва да тренирам още.

Провал. Волен вика да не се отчайваме.

Диктувам на Киро Бакалина писмо до мойта Пенка, жена ми, понеже ми е трудно да пиша. Не знам какво става.

Волен имал работа в телевизията. Казва да изчакаме и да потърпим. Победата е близо.

Тъпите американски, еврейски и европейски глобалисти отново протягат гнусните си империалистически пипала към родната земя, за да я натоварят на камиони, кораби, влакове, каруци, мотоциклети, вертолети, самолети и космически совалки и да я изнесат в неизвестна посока. Заричаме се с другарите, това да не го позволим. Всички сме честно мислещи маркови патриоти, отдадени изцяло на българската национална кауза.

Отнякъде се пеят български народни песни от известните ни гласове – Кати, Камелия, Глория и останалите, дето ако ми паднат, няма да им простя. Това ни зарежда с оптимизъм. Светлото бъдеще на Родината, Татковината и Отечеството е близо. Националната сигурност преди всичко.

Кофти момент. Идва една, облечена в бяло, софийска лесбийка без национално самосъзнание и ни дава някакви шишенца, които трябва да изпием. Според Волен трябва да го правим. Да сме послушни за заблуда.

Ох, правя го. Гълтам…

ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ (записките на един опълченец) 1 част