Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2018 15:10 - Руанда (5)
Автор: balebalev Категория: Други   
Прочетен: 1589 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 23.04.2018 15:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
След като благополучно се разделихме с тариката, който си духаше носа в шалчето, пийнахме бири в двора на "Мамба"-та и преспахме там за последен път. На сутринта се сбогувахме с Долапо и Дезире, и потеглихме пеша към автогарата, да търсим рейс, който вози към Уганда. По път си разменяхме шеги и закачки, щракахме снимки и беше много приятно. Радостта, че се отървахме от тариката и усещането за свобода се отразиха много благоприятно на цялата ни голяма компания. На автогарата беше пълна лудница, както и на всяка друга автогара по света. Веднага ни налази група наркомани с изгодни оферти за превоз до Уганда. Очевидно това бяха местните автогарови бръмчалки, които си търсят будали. На всичкото отгоре искаха да ни превозят със седемместна кола, при положение, че ние сме 8 човека + шофьор. Дадохме им свободно и се пръснахме да разпитваме за оферти. Нищо не излезе и в крайна сметка си купихме билети за официалния рейс, който тръгваше в 5 следобед. Така се оказахме с още един цял ден за мотаене в столицата Кигали. Димо ходи да гледа някакви грамофонни плочи, аз си купих бира и всички пикахме в бензиностанцията. След това тръгнахме по една новострояща се магистрала или булевард, само и само да се разкараме от лудницата на автогарата. Феликс намери чрез апликацията maps.me един идеален ресторант на полусамообслужване, където хапнахме предоволно много вкусни манджи на прилични цени. Всички много одобриха една гъста рибешка супа, която аз само като я помирисах и ми стана лошо, защото миришеше на риба. Взех си нещо като готвен гювеч с картофи, ориз и месо, като впоследствие се оказа, че картофите са някаква специална порода солени банани за готвене. След яденето се разходихме до местното гето, където предизвикахме голям интерес у населението. Децата ни сочеха с пръст и казваха "Музунгу, музунгу!", което на мене специално много ми хареса. Видка се запозна с група ученички с униформи и проведоха приятелски разговор на английски. Слънцето обаче здраво напече и почувствахме остра нужда да спрем за почивка. Настанихме се в кръчмата на гетото, която беше сенчеста и прохладна. Персоналът явно за пръв път виждаше музунгу да сяда в кръчмата и ни гледаше със смес от любопитство, страх и досада. След като им дадохме няколко минути, да се адаптират към необичайната гледка, си викнахме по една голяма бира. Донесоха ни цял поднос топли бири, при положение, че имаха пълен хладилник. Ние възроптахме и в крайна сметка ни ги смениха, гледайки ни с двойно по-голямо учудване как така потен мугунгу може да иска студена бира в жегата. Пийнахме по няколко студени бири и стана време да ходим на рейса. Тръгнахме надолу по една стръмна прашна улица, която цялата беше в дупки. По едно време някой от нашата музунгувска група, която все още продължаваше да буди жив интерес у околните, се препъна в една дупка и падна. Е, няма такава радост! Цялото църен африканец в гетото изпадна във възторг. Направо им направихме деня. После се качихме на рейса, където бяхме единствените бледолики. Шофьорът, който късаше билетчетата, докато се качваме, казваше на всеки "Год блес ю!". Повечето от останалите пътници бяха добре облечени. Жените - с шарени носии, а мъжете - с панталони, коланче и ризка. Доста от тях обаче явно не се бяха къпали скоро и понамирисваше. Преди да потегли шофьорът проведе църковна служба директно в автобуса. Обърна се към пътниците и започна да говори много надъхано. Пътниците също яко се надъхаха и рейсът се превърна буквално в полева църква. След като службата приключи, шофьорът пусна по уредбата африкански госпъл, но толкова подсилен, че направо те заболяват ушите. И това продължи през цялото пътуване, което трая бая часове. Аз моята колонка даже по едно време я държах запушена с ръка, че направо ми стана лошо от тия децибели. Никой обаче не се осмели да направи забележка на шофьора, за да не го обидим нещо. А и очевидно на останалите им понасяше добре. Вече беше станало тъмно, може би 10-11 часа вечерта, когато стигнахме до границата с Уганда. Свалиха ни от рейса и казаха да ходим пеш. Първо се наредихме на едни кабинки, където ни биха руандайски изходни печати. После продължихме като стадо и бая вървяхме. Може би половин-един километър, не мога да преценя. Пътят пак беше прашен, целият на дупки и локви. Нямаше много лампи и трябваше да внимаваш, да не наджапаш. Естествено, беше пълно с тирове, рейсове, народ, крясъци и т.н. неща, характермни за граница между чепени държави. Даже в един момент хапрежението между някакви чичаци ескалира и беха за малко да се сбият. После стигнахме до угандайската паспортна проверка, която не беше барака, а цяла къща. Пред тая къща се виеше километрична многопластова опашка. Наредихме се и ние. Междувременно нашият госпъл-автобус беше довтасал и част от групата се качи да се напръска с препарат против комари, а и да се пооблече, че беше застудяло. Накрая ни дойде редът и ни казаха, че който си получи входния печат, трябва да се качва обратно в автобуса и там да чака. Аз си получих входния печат и чинно се върнах в автобуса. Там някой ми сервира новината, че по незнайна причина брат ми нямал виза за Уганда и отказали да го пуснат. Слязох веднага да видя каква е тая работа, но долу пък ме уведомиха, че брат ми и Стефан са тръгнали през ничията зона обратно към Руанда, да се опитат да получат виза на ония павилиони, където се бяхме редили по-рано. Шофьорът от своя страна заяви, че вече всички пътници са проверени и чакат в рейса. Той искал да тръгва, защото гони график и не можело да чакат всички заради един нередовен. Стана напечено и замириса, че ще ни изоставят сами нощес в граничната зона. Това даже от една страна беше много хубаво, защото беше идеална предпоставка за приключения. По едно време шофьорът каза, че се връща към Руанда, за да види какво става с нередовния пътник. Ние с бай Ганьо Германеца скокнахме с него и тръгнахме през пътя с локвите наобратно.



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Ти съвсем превъртя бе
23.04.2018 17:15
уйо!

То, аслъ, с кавито се събереш, такъв и ставаш...

Милиони шваби блъскат от тъмно до тъмно, за да пръснат след това парите си за безумни, глубави и напълно безсмислени пътешествия.

По- големи абдали от швабите аз лично не съм срещал.
цитирай
2. mar866 - ...
26.04.2018 19:22
Страхотно!!! Завиждам ви. Как имам нужда от едно точно такова пътуване, с много неочаквани моменти и адреналин. Писна ми от напудрени хотели, но няма кой да ми уйдиса на акъла:( Засега само чета пътеписите на тоя и оня и си мечтая за времето, когато и на мен ще ми се случи някое такова приключение;)
Чакам с нетърпение продължението...
цитирай
3. balebalev - уйо! То, аслъ, с кавито се съ...
29.04.2018 12:23
apostapostoloff написа:
уйо!

То, аслъ, с кавито се събереш, такъв и ставаш...

Милиони шваби блъскат от тъмно до тъмно, за да пръснат след това парите си за безумни, глубави и напълно безсмислени пътешествия.

По- големи абдали от швабите аз лично не съм срещал.


Апостоле, то явно всички са глупаци освен тебе. Ти си, дето се вика, да ни отсрамиш.
цитирай
4. balebalev - Страхотно!!! Завиждам ви. Как имам ...
29.04.2018 12:25
mar866 написа:
Страхотно!!! Завиждам ви. Как имам нужда от едно точно такова пътуване, с много неочаквани моменти и адреналин. Писна ми от напудрени хотели, но няма кой да ми уйдиса на акъла:( Засега само чета пътеписите на тоя и оня и си мечтая за времето, когато и на мен ще ми се случи някое такова приключение;)
Чакам с нетърпение продължението...


Хаха... да, колкото по-нетуристическо - толкова по-интересно. Като нищо ще направим едно съвместно пътешествие. :)

Пущам продължението.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balebalev
Категория: Други
Прочетен: 539078
Постинги: 224
Коментари: 2181
Гласове: 1159
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031