Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2008 15:18 - ЗАБРАНЕНИЯТ ЛЕВСКИ
Автор: ianchefff Категория: Други   
Прочетен: 2460 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 30.01.2008 15:21


          Беше 1986 год. Беше 19 февруари. Беше в България и България също беше.           

            Защото после този случай България все по-малко Е.

            Живеех тогава зад ИСУЛ и всеки ден минавах покрай паметника "Левски". Не обичам масовките и заради това си минавах там винаги, когато денят не е 19 февруари. Но тогава минах и на тази дата и то точно около осемнадесет часа.

            Странно, в колко ли часът е обесен той...

Защото това, което се случи тогава, бе второто му обесване.

            Дядо и внуче, ограждения, милиция, стълбите, паметника... Аз съм само наблюдаващ.
            Понякога животът си прави лоши шеги с мен и ме прави наблюдаващ. Искам да участвам в събитията, в събитието, в масовката даже съм навит да участвам, но животът вика йок, не си за там или нещо такова... А съм гъкнал, а ми е прекъснал зрелището. А зрелището е важно за човек, който пописва – пишещият е повече зрител, отколкото пишещ. Той трябва да се научи да наблюдава, да съзира невидимото... Въпреки че не го долюбвам баш невидимото... Първо, защото изпитвам някакъв страх и, второ, откъде накъде едно невидимче ще ме бройка отнякъде, пък аз ще се правя на ни лук ял, ни лук мирисал.

            Нали знаете усещането на човек, който знае, че го гледат – усеща погледа по раменете си, в тила си. Парализира се и не иска да се обърне – да не обиди човека с втренчения поглед. Ако случайно се обърне и го види, той се изчервява, свежда виновни очи – не искам заради мен хората да се чувстват виновни...
            Сигурно от подобна учтивост българинът не се вглежда в историята – да не я притесни, да сведе историята виновно очи...

            Но по онова време, за което почнах да разказвам, имаше органи, които не се притесняваха да вторачат поглед в теб. Представи си, че Народната милиция не впери поглед в индивидите на обществото... Не върви някак си точно НМ да не те наблюдава.

            Та имаше тогава на този 19 февруари и народни милиционери всякакви пред паметника.

            Бяха пред огражденията, зад огражденията, връз огражденията – когато прескачаха въжето, дори връз самия паметник имаше.

            Дето се вика само на Левски не бяха му турили една милиционерска шапка...
            Левски за българина е като Хегел за неразбиращите философия – всичко е казал и всички го цитират. А върви доказвай, че еди кое си не са го казали. Сещам се за това, защото не мога да си спомня какво ни казваха, че е казвал Левски за Народната милиция...

            Леле, тия много са се отървали, щом не е казал Апостола нищо за тях. Трябваше да е казал нещо...

            Бива непрозорливост, ама чак толкова – не бива.

            Та бе къмто осемнадесет часа или време, в което народните (само) избраници излизат по паметници и площади да бъдат видени преди да нахълтат в едни големи зали за коктейли. Тогава имаше народни представители така, както и сега ги има. И тогава излизаха привечер да ги видят, като сега, и тогава бяха по коктейли, и сега... По времето на Левски същите са излизали да пообесят някого, да отхвърлят работа демек, преди да изсърбат ракийцата в харема си...

            И сега са в хареми, като преди да отделят някоя и друга лична мома за себе си първо дават да я видят всички по телевизиите я по мокра фланелка, я по цици...

           Разликата от времето на Левски със сегашното е, че тогава е имало Левски...
            Нито нация има без своя Левски, нито време има без своя Левски.

            Всяко време си има своя Левски и всяка нация също...

            Трагедията за България е, че след Левски си нямаме Левски...

            Не иде реч за име, а за дух...

            Защото това, което стана пред очите ми беше обесването на духа на Левски...

            Левски е обесен в деветнадесети век, духът му – в двадесети...

            Освен милиционерите, които чакаха пристигането на (само)избраниците, аз минавах от там. Един дядо сложи пред очите ми букетче с цветя в ръцете на има-няма четиригодишното си внуче, повдигна с бастуна ограждението – въжето демек, което в този момент щеше да обеси духът на Левски, и напъти внучето си да премине отдолу, че да иде да поднесе това букетче с цветя пред паметника...

            Само дето дядото не отчете, че имаме най-бдителната милиция на света. Че въжето, под което минава внукът му, е предназначено за духа на Левски...

            Че като скочи един милиционер, че като се развика. Откъде накъде щяло да минава детето под огражденията, като било забранено...

            Понечи дядото да каже, че детето е малко и безпомощно и, на, да видят, че в букетчето с цветя, предназначени за Апостола на Свободата, няма скрито огнестрелно или хладно оръжие, още повече че неговият внук не може да борави с такива неща.

            Детето гледаше уплашено това, което става. А-ха и да заплаче, защото чичко милиционер го натири, точната дума е натири, изпод въжетата обратно. Сигурно синината от петте милиционерски пръста още стоят и напомнят на това дете, че няма право да поднася цветя на Левски...

            Всъщност, не знам дали някой е забелязал, че цветя на Паметника Левски има само след деветнадесети февруари. Никой не поднася цветя през останалите дни на годината...

            Защото е забранено...

            Нали така са ни учили от деца...

Христо Стоянов

в-к Новинар


 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - хм, ама нещо ти стана навик
30.01.2008 15:24
само да копираш оттук оттам разни статии. Що така?
цитирай
2. ianchefff - щото
30.01.2008 15:25
ми харесват.
Нещо против?
цитирай
3. sowhat - щото стават за четене
30.01.2008 15:25
и може би щото е хубаво да ги прочетеш анонимний.
цитирай
4. viovioi - Има доза преувеличение...
30.01.2008 16:44
Да не се връзваме чак толкова на приказки за лоши милиционери и милиционерки:))
цитирай
5. lucasbg - ianchefff
30.01.2008 19:44
не копира, първи (но не сред равни). ianchefff се опитва да накара тези дето не четат да почнат да се опитват да го правят поне
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 4626786
Постинги: 597
Коментари: 12004
Гласове: 32649
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031